Грешните


 

Аз все се влюбвам в грешните мъже

Уви, не съм за всеки негов приоритет

Което бавно и безтегловно ме убива

И аз избирам кога лудостта да спре

Защото не искам сърцето ми да умира 


Дори в думите да съм  вечно мила

Делата ми казват показно това

Че миналото си остава в нива

Засята със спомена за любовта

Чиито плодове не се събират 


Защо ли вечно гоня грешните мъже?

Уви, явно недостижимото ми отива

Като да нося скъп диамант на златно колие

С идеята сълзи и болка да покрива

Под венецианска маска на безгрижността.

 


 

 



Коментари

Популярни публикации от този блог

За Париж и Любовта

Ефектът на "Доминото" във взаимоотношенията

По песен в размисъл

Пролог: Ловци на демони - Далечен спомен за любов

Бих говорил с теб цяла вечност