Аз все се влюбвам в грешните мъже
Уви, не съм за всеки негов приоритет
Което бавно и безтегловно ме убива
И аз избирам кога лудостта да спре
Защото не искам сърцето ми да умира
Дори в думите да съм вечно мила
Делата ми казват показно това
Че миналото си остава в нива
Засята със спомена за любовта
Чиито плодове не се събират
Защо ли вечно гоня грешните мъже?
Уви, явно недостижимото ми отива
Като да нося скъп диамант на златно колие
С идеята сълзи и болка да покрива
Под венецианска маска на безгрижността.
Няма коментари:
Публикуване на коментар