Различни Светове

 

В началото общуването ни бе някак си магично

И разговорите ни откриваха нови светове

Които в часовете си на телефон разлиствахме

Откривахме се всеки път в  спомените заедно

Познавахме до болка своите гласове

Но днес световете ни станаха различни

А зная, аз подтикнах те да започнеш на чисто

Наясно бях, че след това не ще останеш с мен

Но въпреки това си заслужаваше до капка риска,

Аз ще се преборя с гордостта в самота,

Която така добре и ясно до безбожие, умея го

Това направи истиността в любовта ни платонична

И трябваше да си остане до последно все така.

Сега е късно, а ние сме като отдалечени мишки,

Със знанието, че продължим ли, край завинаги ще е това.

В очакване мълчанието да убие всичко

Е някак лесно, вместо да се каже с уста.

Макар че всяка наша лична среща будеше искра

Не бе достатътчна да се разпали любовния пожар

С опита да бъдем романтично и физично близки

Всеки от нас показа своите истински рога, а и жила

Ти казваш, че не искаш с мен да се обвързваш, 

Докато аз се залъгвам, че времето ще промени това

В емоционалната ми и душевна голота, допуснах грешки,

Които прекъснаха красивата история между нас

От твоята страна бе вкопчване в далечни спомени

За образът, който ти обичаше преди, а аз вече не бях.

Ти казваше ми винаги да не бързам и съм ти като сестра

А аз не вярвах, защото мислех си, защо тогава е всичкото това

Докосване, което се наеликтризираше помежду ни

Най-честите ти думи бяха за избутване от мисълта за нещо сериозно между нас

Не вярвах, рискувах, действах бързо и те загубих

Сред множеството днешни нишки на откраднати възможности

Да се отдръпна и поправя поне малко ситуацията между нас

Защото стигна точка на невръщане.

Живеем отдалеч, и всеки в свой собствен свят,

Където липсва някакво преплитане.

Но ти опита да поправиш моста в търсене на общ интерес,

При който аз отговорих някак си неискрено

Защото в любовта си съм като безпомощен слепец.

И ти не издържа, напълно разбираемо за невлюбен човек

Сега, аз ще те обичам отдалеч. Отдръпвам се.

Така е редно, за да се запази хубав спомена

За някогашната ни възможност за истинска любов

Наред със скромните остатъци на приятелство

Изградено през годините наред, което рухва.

Различни светове сме, а и помежду си безразлични

Дори не смеем вече да говорим по телефона като обект,

Вместо което пишем съобщения страхливо, като невестулки 

Кой ще започне най-трудния ни разговор по-напред.. 

Накрая никой не ще извърши първа стъпка

За да приключи тази въртелива безнадеждност,

Която ще изтече един ден между нашите житейски пръсти

Тогава ще бъде вече твърде късно дори да се погледнем занапред.

След теб аз не смятам повече някой да обичам,

Защото виждам само теб и мога само да ти изричам

В мислите си "Бъди Щастлив и Продължавай Все Напред",

Което ти някак си ще разбереш, докато се измъкнеш

От носталгичния копнеж по моя минал образ, а днешен неприет.