Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

За да се излезе от всяка ситуация - лична или професионална, е нужно да се направи първата крачка. Нейната направа обаче отнема много време. Например, за да изляза от грозна лична ситуация в живота си, но пък много поучителна, ми отне 4 месеца да направя първата крачка за освобождение от оковите на негативното мислене, които стопираха абсолютно всичко като прогрес в моя живот.  Що се отнася до професионалните ситуации, при мен първата крачка отне също 3 месеца, през които четях и се развивах, мислейки че ще направя перфектната първа крачка, а в крайна сметка направих импулсивна, емоционална и не твърде добре обмислена стъпка, но пък се оказа много полезна.  За нищо от гореспоменатите ситуации не съжалявам, не е и редно. Хората се учат докато са живи от всичко, което им се случва, но те могат да контролират само собствените си емоции и реакции. Но как точно се прави първата крачка? Ще го обясня малко по приказен начин, защото това го умея най-добре. Ако един човек потъва сред рутинните

Постът във Фейсбук групата ми, който ме вдъхнови да пиша днес на блога си:  "Днес ще споделя малко за работата в екип с компанията си One More International. Освен че продуктите са чудесни, най-важно е доверието в хората, с които работиш. В моя случай хората, с които сме в екип са ми помагали и помагат за всичко с цел заедно да вървим напред. Моите съекипници и хора са ми давали в структурата, и поръчки са ми правили,  за да видя финансов и екипен резултат. В стандартния бизнес, особено в България и българските учреждения, и компании, лидерите с лидерски  качества са рядкост.  По-скоро бизнеса в България е тип "и сам войнът е войн, всеки си носи отговорността за работата". Не, лидерът на екип носи отговорността за несвършена работа поради лошо обучение на хората си, не-намиране на баланс в слабите и силни страни на хората в екипа, непонятна организация и т.н.. Съответно това води до липса на резултати.  В One More International бизнеса няма такъв филм, хората се държат

Автентичността и уникалността са сходни изрази, които носят един вид специфичен авторитет. Хората се впечатляват и следват други хора, които имат ярко изразена индивидуалност и положителна енергия. Във всеки бранш е нужно човек да има авторитет, репутация и положително излъчване, наричано още харизма, за да прави успешни продажби, видео семинари и презентации. Как обаче се постига този авторитет? Със сигурност в това, което се казва и с дълбока увереност в правотата на съответното нещо - продукт или ситуация. Авторитета всъщност е голямо уважение вследствие на добра репутация - като продавач, добър човек или работеща личност, която постоянно се развива. Ще дам пример със себе си, понеже е важно да дам нещо преживяно като ситуация и опитност. Думи без опит не вършат работа. Като започнах бизнеса си с пластири на One More въобще не знаех как се правят видеа за продуктите, но действах и ги направих. С течение на времето стават по-добри.  Освен това не исках да се показвам много пред камер

  Честит Първи Юни!  От групата ми за сребро - https://www.facebook.com/groups/wwsilver , в която пиша за монети: "Понеже аз обичам много да пиша, използвам всеки празник да го правя дори и тук, за сребърните монети. Все пак групата ни с това е по-различна от останалите такива. Днес гледах децата в парк - така истински и усмихнати. Спомних си навремето за Пясъчните замъци, които правеше детето ми, а и аз някога, преди много години. Леко ми напомня за метафоричните пясъчни кули, които човек строи в живота си. Но ако тях ги няма, битието някак си няма смисъл и се превръща в оцеляване без смисъл. Всъщност човек е добре винаги да запази детското в себе си - любопитството, смеха и гледането от друг ъгъл на ситуацията.  Какво прави хората щастливи? По-скоро децата .  Човек изгуби ли детското в себе си, загубва желанието си за живот - от детските мечти, през погледа на детето, че не всичко е така сериозно и непоправимо, както се натяква от възрастните. Винаги има един прост въпрос с ясен

  "Прощаваш, забравяш и продължаваш напред. Каквото е писано, това ще стане. Насила любов и обич не можеш нито да получиш, нито да дадеш. Толкоз за любовта между хората," каза възрастният мъж, докато загрижено бършеше сълзите на малкото дете. После го прегърна и продължи напред по неутъканата пътека. Всеки има своя път. Ако двама човека се срещнат по пътя си, ще е чудесно, ако ли не, така е трябвало да се случи. - Част от мой разказ за възрастен маг на име Фирифула Д''от, все пак обичам да пиша фентъзи и за неща от живота. Обичам да пиша истории с измислени герои. Някак си са по-истински и стойностни за мен предвид времето, в което живеем и хората, с които се общува. Не, не съм негативната дама с разбито сърце, макар че понякога ми се иска да е така, защото е някак си по-лесно да будиш съжаление и да те спасяват. Дълго време бях спасител на другите, но не и на себе си. От скоро промених ситуацията, вярвам само на себе си, слушам единствено интуицията си и гледам да не