Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

"Не ми се говори," каза набързо Валери и затвори телефона, защото нямаше какво повече да каже след толкова месеци и иницииране, рядко успешно, на комуникация. Не й се говореше. Всъщност неговоренето е добър варинт да спестиш на някого тежки истини или просто да поставиш ясни граници, че не може така да се прави повече.  Мълчанието е удобен начин да се избегнат тихомълком сложни разговори, свързани с поставяне на край на нещо с някого.  По-лесно е и неговоренето ясно крещи, че вече е късно за разговори. В смисъл човек виаги може да измисли какво да каже, общи житейски и битови теми, но понякога говоренето става някак безсмислено и безрезултатно, особено ако отстрещната страна не слуша или изпитва досада.  Хора, които държат един на друг, не се възприемат като досаждащи помежду си. Забързани в ежедневието си, те вече не си говорят, а по-страшно нещо от безразличието и незаинетесоваността няма или може би е просто смъртта. Връзки се разпадат по телефоните и социалните мрежи. Бли

Миналата седмица бях в гр. Ахтопол. Един невероятно тих и красив град, в който се чувствах много добре макар и за малко, защото всяко пътуване има своя край, за да се постави ново начало на друго. Легендата за Ахтопол е много интересна, но не я запомних в детайли. Градът е създаден от семейния съюз между най-малкият син на Посейдон и дъщеря на Зевс от гръцката митология . Двамата бащи са били категорично против небето и морето да се свързват, но младите са се опълчили срещу родителите си и са създали семейство, което е похвално и един прекрасен пример за споделена любов и борба за нея с външните фактори. Така се е създал градът Ахтопол. Двамата бога са проклели децата си и са създали скалите от водата в гр. Ахтопол. Това е един много различен морски град - плажовете са малко, но хората се пекат основно на скалите, откъдето скачат в морето. Като цяло местността е скалиста, но е близо до невероятния плаж Арапя до гр. Царево и един друг в Синеморец, където ясно се вижда как река Велека се

Днес ми е мистично, защото вече започна нов и прекрасен за мен месец, с който се поставя началото на един по-уединен и спокоен период на осъзнавания. Темата за "помирение с миналото" ми е много актуална от август месец досега. Както знаете, цялата година от януари до август астрономически погледнато, астрологическо описано и всички останали твърдения, беше цикличен и тежък период.  Всъщност, за мен и моето обкръжение си беше точно така заради начина на мислене. Има една карта таро "Пет/ица чаши", която е много показателна за миналото, бъдещето и настоящето. Тя е изрисувана от Салвадор Дали ,  който е първият художник в света, сътворил  комплект от 78 таро дизайни, който е изключително красив, защото го имам.  Та, защо споменавам тази карта? От петте чаши всъщност 3 са паднали и на равно - минало, настояще и бъдеще и всичко от тях е изляно на земята. Те са безвъзвратно разсипани, но остават 2 чаши, които все още са пълни с избори. Въпроса е дали ще се избере да се в

 Днес ще напиша гледната си точка по много интересна и практична тема. По принцип не съм по рационалните и логични неща, но понякога имам проблясъци и в тази сфера. Макар че, каквото и да се случва, винаги слушам сърцето си - само и единствено него. В последно време се чувствам доста самотно на моменти, защото наистина минавам през някои сериозни трансформации и осъзнавания за живота си като цяло, защото все пак ще навършвам 42 години през октомври, а това  е сериозен житейски цикъл.   Поради вътрешното си неспокойствие и търсене на баланс между работата, детето и личното време, всеки ден звъня поне на един  верен и проверен във времето приятел за да обменим опит по различни теми и да укрепим връзката си като личности. Всички имат нужда от социални контакти. Последният разговор, който проведох с моя близка приятелка, която наскоро се задоми повторно след дълги години необвързаност и самостоятелно отглеждане на дете, което ми даде надежда и за подобряване на моята ситуация към момента,

  Днес все още е силно Пълнолунието "Синя Супер Луна" като определение. Извън астрономичните влияния, денят е подходящ, като всеки друг, за пиене на кафе извън офиса. За себе си ще споделя, че много обичам да пия кафе на открито и да усещам живота край себе си. Ценно ми е като информация и преживяване. Тогава човек се чувства жив, сред други хора и се усмихва, защото има късмета да вижда и чувства деня с всичките му нюанси. Имам много любими кафенета. Най ми допада "Costa Coffee", но обичам да си вземам кафе с късмет от една много хубава пекарна на центъра на гр. Бургас. Там има няколко вида кафе машини и аз винаги поръчвам най-силното кафе докато си избирам късмет към него. Като цяло, освен оракулските карти сутрин, които си тегля като послание за деня, обичам да си чета късмета от всяко кафе. Дава ми насоки и отговори за деня и се наслаждавам, че мога да виждам и разбирам какво пише на листа. Вече имам една голяма кутия с кафе късмети, които периодично разчиствам