2013/09/27

Пролетна носталгия

Валери си спомни неочаквано за ранната пролет на изминаващата година. Тя се разхождаше една лично нейна вечер. Лъхаше спокойствие и тя се наслаждаваше на кратката си обиколка сред килима от листа, оцветени в различни нюанси на жълто, червено и кафяво. Валери обичаше есента, тя си оставаше и до днес нейния любим сезон. Тогава най-често се разхождаше сама със себе си и преосмисляше нещата от живота.
В ранната пролет имаше хубаво и романтично преживяване, което целенасочено забравяше. Прегръдката. Единствената, която те двамата имаха, неофициално и без - маскарадно. Валери често мислеше за него. Той си оставаше все така свободен и безгрижен или поне така изглеждаше. Той търсеше жената на своя живот в спомена на миналата такава.
Обичайно. Така си мислеше момичето, усмихвайки се на себе си. Повечето мъже в нейния живот си оставаха емоционално обвързани с отминалите любовни времена постоянно. Може би тя се отразяваше в тях.
Сърцето й казваше, че не е така, но логичността на мозъка и така наречените обективни разсъждения говореха друго. Валери избираше почти винаги мнението на ума си.
При спомена за това единствено истинско докосване между него и нея, в тялото й се разливаше спокойствие. Чувстваше се сигурна. Това й напомняше и за усещането от тогава, което няколко месеца по-късно пазеше като скъпоценност в сърцето си. Валери ценеше и благодареше за всяка емоция, която изпълваше дните й.
В началото на важно за нея събитие, тя доста са притесняваше. Разстройваше се буквално до сълзи и обикновено тогава изчезваше от местата, където можеше да я видят други хора. Трудно показваше слабост и емоция, на това я учеха в семейството, докато живееше с родителите си.
Организаторът на събитието й обясняваше какво да прави и полагаше усилия да разчупи ситуацията, виждайки притеснението й, но тя се измъкна от разговора под предлог, че нещо има да свърши. Всеки момент можеше да заплаче от напрежение, което не можеше да си обясни. Валери отиде на терасата до залата, в която цареше бурна подготовка за предстоящото събитие. Тя се увери се, че е сама и се отпусна, докато сълзите й протекоха свободно по бузите. Жената знаеше, че това ще мине след една до две минути. Успокояваше се наум със заучени фрази. В този момент мъжът дойде и застана пред нея. Той я прегърна. Тя му отвърна с емоция, нетипична за нея –ръцете й обгърнаха тялото му. Сълзите спряха, а Валери се почувства сигурна в обятията му и усети подкрепата, която той й даваше. Не се познаваха дотолкова добре, но тя се чувстваше все едно, че той е бил винаги до нея. Валери се успокои бързо и благодари с усмивка на лицето. Тя се върна към маскарада първа. Той внимателно я последва в играта на маските.След този случай, имаха точно два блуса в различни и масови излизания. Единият път тя пийна повече и го покани на танц, другият той. Така изравниха резултата си в срещите, ако можеше да се нарече така.
Усещането, което тя имаше тогава, когато той я прегърна на терасата, представляваше смесица от пеперуди, обич, благодарност, доза страст и спокойствие в същото време. Почувства се истински щастлива, но не го показа. Като си спомняше днес, след шест месеца тази кратка случка, отново се чувстваше по същия начин. Мъжът отдавна се намираше извън живота й физически, но емоцията, преживяна с него оставаше.
Тя беше благодарна. Именно за това за нея всички емоции и преживявания имаха ценност, която нямаше как да се изрази в никакъв материален еквивалент.

Дали той й липсваше? Понякога. Дали нещо повече можеше да се случи между тях? Вероятно. Всичко беше кратко и сладко. Имаше тръпка сякаш по детски на първа и чиста любов. Това нямаше никакво значение днес, когато тя се разхождаше по тихите улици, осветени от приглушената светлина на лампите. Този спомен се връщаше при нея често като полъх от валса на вятъра с есенното листо.

Няма коментари:

Публикуване на коментар