Разбита стъклена мечта

Апатия отново, безумие и вечна самота, 
това е белега на хода на реалността.
Обичаш, грешиш, разбира се, пълна заблуда е това, 
защото няма чувства истински в смъртта, 
с която през агонията досигаш дълбоко дъното 
на разбитата на парченца стъклена мечта.


Мечта да бъдеш с някого, обичан при това, 
а ето истината – реално безразличие и суета, 
желание да промениш уж към добро съдбата си, 
да намериш обич и дори да не чувстваш самота, 
а в крайна сметка живееш си със заблудите 
и тъй, до края на живота ти, за теб света..

Вървиш по път, обсипан с остри бодящи стъкълца 
на разбитата парченце по парченце твоя мечта, 
която смяташ, че ще има свое реално покритие 
някога, далече, в реалната ти стъклена мечта, 
а тя беше цяла, блестяща, уж нечуплива досега 
и ето сбъдването й: агонизираща до болка е сега...