Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

  Наскоро се замислих за сребролюбието и инвестициите. Поради  лична и финансова несигурност, животът ме постави пред такава интересна тема на размисъл. Радвам се, че се случи така, защото е доста отрезвяващо. Ситуацията ме върна към оригиналния  път и ме научи да действам. Винаги намирам положителното дори в най-мрачните и отчайващи ситуации, защото вярвам в чудесата. Чудото като Феникс - от пепел човек да възкръсне. Това наричам емоционална, ментална, духовна и психологическа сила.  За Сребролюбието Някои хора го разбират като алчност, а други като обич към среброто. И двете гледни точки са правилни в зависимост от това кой какво търси и иска в живота си. Освен това, сребролюбието и инвестиционното мислене са свързани. От малка обичам среброто. Баща ми колекционираше сребърни монети, след това се запознах с човек, който също го правеше. Аз самата също съм писала за сребърния метал допреди няколко месеца. Има Фейсбук група за сребро, чиято цел беше да се привлекат колекционери на сре

  И тъй, Любов, настана време Отново да споделяме лъжи За миналото, сладко бреме Когато потъвахме в своите очи А истината някак си отиде В моментите, когато си мълчим Защото няма вече общи теми Дори и битови сплетни И някак си е безразлично Дали  спим заедно или пък сами А срещите ни нявга бяха пламък Или поне един от нас си мислеше така Но няма смисъл дори от обвинения Дали пък беше или не това, което причини Разплитане на уж стабилни възли В доверието и разговори до зори Сега споделяме леглата си с други Я някои плюшени играчки или пък тела Които никой някак си не помни И тъй, Любов, настана време Да тръгнем най-накрая по своя път Поединично, сред розите с тръни Защото няма смисъл да се създава рутина Изградена като кула от илюзии Поне един от нас да продължи В страници и стихосбирки Като спомен за изгубени мечти Сред "можеше" и "щеше", Но уви, Не Би. Затуй пък имаме поезия И музика, и бягство от скръбта Сред чужди усмивки, длани.. И тъй, Любов, настана време Да с

В понеделник, като всяка седмица, си купих роза от цветарския магазин. Колкото пъти съм си купувала цветя, видях само веднъж мъж да купува букет за любимата си. Беше ми приятно, защото в днешните времена, кавалери почти няма, още по-малко ухажори в традиционния и бавен смисъл на думата. За да не влезна в графата за феминизъм или еманципация, ще кажа, че е чудесно жените да си купуват сами рози. Така си припомнят, че са достойни за подаръци отвсякъде.  Защо?  Защото така си припомнят да обичат себе си и да се ценят, запазвайки женствеността си и женската си енергия да получават любов и грижа. Иначе ситуацията е "На тълпи по сами"  , но пък по-добре с рози и на екскурзия, да речем. По този начин, някак по-лесно преминават женските настроения - с цветя, спа и пътешествия. Да, за тях са нужни пари, но то вече жените, така или иначе, станаха мъже откъм работа и доходи. :) Което донякъде е тъжно. Затова вече е сложно с кавалерите и дамите, а и с женско-мъжките енергии. Защото в общ

Всички имат някои недовършени неща - задачи, истории, ситуации и т.н. Хората изпускат много метафорични влакове - на възможности, партньорства, бизнеси, среди и т.н. Макар поетично и с романтична нотка да се казва, че такъв е човешкият живот с добри и лоши събития, считам, че всичко е ясно направен избор според ситуацията и знанието на индивида. Например, ако човек изпитва твърде много болка във връзка или на работното място, независимо колко обича партньора си или парите, ще си тръгне. Сърцето винаги има лимит на болка. Понякога го описвам като един вид раждане на дете. Носиш 9 месеца чувствата и като излязат, винаги се ражда нов живот и реалност , независимо дали е добра или поучителна.  Често пъти хората избират да не завършат дадени ситуации, връзки, възможности и ги оставят някак висящи в пространството. Това обаче е направен избор - "Не ми се занимава сега", което значи, че не е важно или просто по-меко да не се стига до взимане на решение въобще. Такива са фактите и в

Днес се сетих за песента, на която обичам много да танцувам "Something to Believe"  като инструктор по Зумба, но изцяло онлайн. Имах доскоро група от САЩ, но към момента танцувам самостоятелно, понякога записвам видеа, но рядко качвам на YouTube канала си понеже преди като го правех, получавах или хейт, който да кажем е градивна критика в някаква степен, или пък сексуални предложения, което ми е много далеч от целта на видеата.  Така или иначе, смятам да запиша скоро видеото по гореспоменатата песен и да си го кача онлайн, все пак ми е любима песен. Тогава най-накрая ще завърша статията си на блога ми на английски , който се чете и дори там читателите ми са много лоялни и загрижени за мен, откакто ми съществува блога. Не харесвам залите с всичките им разходи и предпочитам да си танцувам на терасата пред телефона или компютъра и като цяло не харесвам твърде оживените места. Имам приложение "ZinPlay" само за инструктори, а и като жена, обожавам облеклата тип Зумба ос