И тъй, Любов, настана време

 


И тъй, Любов, настана време

Отново да споделяме лъжи

За миналото, сладко бреме

Когато потъвахме в своите очи

А истината някак си отиде

В моментите, когато си мълчим

Защото няма вече общи теми

Дори и битови сплетни

И някак си е безразлично

Дали  спим заедно или пък сами

А срещите ни нявга бяха пламък

Или поне един от нас си мислеше така

Но няма смисъл дори от обвинения

Дали пък беше или не това, което причини

Разплитане на уж стабилни възли

В доверието и разговори до зори

Сега споделяме леглата си с други

Я някои плюшени играчки или пък тела

Които никой някак си не помни

И тъй, Любов, настана време

Да тръгнем най-накрая по своя път

Поединично, сред розите с тръни

Защото няма смисъл да се създава рутина

Изградена като кула от илюзии

Поне един от нас да продължи

В страници и стихосбирки

Като спомен за изгубени мечти

Сред "можеше" и "щеше",

Но уви, Не Би.

Затуй пък имаме поезия

И музика, и бягство от скръбта

Сред чужди усмивки, длани..

И тъй, Любов, настана време

Да си потърси всеки своите мечти

Които някога бленувахме като общи

И време имаше, и действия дори

Сега остана просто черна дупка

Която всеки сам си причини

А изход има - към слънце или гроб

И всеки сам направи своя избор.

Душата кърпи роклята си с тъги

И после мними радости, уви

Така ще бъде, някак си периодично

За да продължим, напред поединично

И тъй, Любов, настана време

Съдбата нашия червен конец да раздели.




Коментари

Популярни публикации от този блог

Откри ли Магията във въздуха Днес?

Срещи с Празнотата

Вдъхновение между Небето и Морето на име Ахтопол

За Сребролюбието и Инвестиционното мислене