Странници в различни места

"В края на крайщата, се превърнахме в странници в различни места." 

Телефонният разговор приключи, Валери допи чашата си червено вино, избърса си сълзите и легна да спи, изтощена от житейските драми, с които се наложи да се справя за пореден път вече някак по навик. Явно периодът беше такъв.

*****

Валери отвори очи и се озова в една огромна пустиня, облечена в бяла дълга роба и разпусната коса с руси кичури, които се осветяваха от силното слънце. Тя гледаше безкрайната пустиня, но я усещаше някак близка до сърцето си. В него вече нямаше какво да поникне от засятите семена, нито пък да умре, защото всичко беше изгоряло. Пустинята я успокояваше, сякаш имаха някаква дълболка, телепатична връзка и тя беше вярна приятелка на жената.

Задуха вятър и прашинките се завихриха в странен танц, който ги издигна по-високо от пясъка и оформи силует на мъж, хем невидим, хем пък се усещаше като жив и с туптящо сърце. 

"Ти защо си в моята пустиня", попита Валери

"Не е твоя, а е моя", отвърна силуетът "Аз съм нейн господар. Ти какво правиш тук? Никой не обича да идва в пустинята."

"Е, значи сега е и моя вече пустинята ти. Комфортно ми е тук. Тихо е, сякаш създава очакване за нов живот, а в същото време показва ясно, че той така или иначе се превръща в пепел.", размисли се Валери на глас.

"Обичаш да разсъждаваш и анализираш. Това е хубаво, но мястото ти не е тук все още. Защо си в пустинята?" попита твърдо мъжкият силует.

"Не зная защо. Легнах да спя преди малко. Събудих се тук. Друго нямам какво да ти кажа." отвърна Валери.

"Разбирам. Не искам да ми разказваш повече. Името ми е Морук и съм владетелят на пустинята. Но можеш да задаваш въпроси или да мълчиш, аз мога да прочета мислите ти така или иначе. Прозрачна си." Отвърна силуетът.

"Знам. И какво от това? Тук ми е спокойно на съзнанието и си мълча. Ти защо се появяваш пред мен.  И сама съм си добре." запита безразлично жената.

"Знаеш ли? Аз се храня с лъжите на хората, те ме създават и викат телепатично. В теб виждам много илюзии, вероятно обичаш да строиш пясъчни замъци, защото вярваш, че ще се задържат за дълго." засмя се леко Морук, "Така ли е?"

"И да, и не. Стига си ме питал, нали четеш мисли? Остави ме намира. Не ти преча. Искам да си мисля моите неща. Ти като  искаш ги чети, не ми се говори." каза Валери с молба в гласа си.

"Ти обичаш ли сивият цвят?", продължи  да разпитва Морук.

"Обичам го понякога като в момента. Много ми съответсва цялата сивота.", отвърна Валери, "Ти няма ли да спреш да ми говориш? Досаден си. Искам да си осмисля моите сиви неща."

"Добре, но ще ти кажа,че в пустинята пясъка е жълт. Някога беше златен. Аз няма да ти кажа нищо повече засега. Ще изпълня молбата ти, но ще слушам ума ти.", отвърна силуетът и изчезна. "Когато ме повикаш, ще се появя, защото знам, че ще го направиш. Въпрос на време е"

Валери се успокои и започна да ходи из пустинята. Вървеше, мислеше и премисляше от всички възможни страни, които се сетеше. Мина известно време, тя се измори, но се оказа в средата на пустинята, а хоризонта пред нея беше още пустиня.

"Как ми се иска да имаше оазис да пия вода", помисли си Валери "Дали някой друг преди мен е бил тук? Морук говореше сякаш знае много повече отколкото споделяше. "

Чу се лек шум.  Пясъкът скаш се размърда и жената спря. Пред нея застана една кобра с изумрудено зелени очи, която изсъска злобно и застана във защитна позиция.

"Ти яйца ли имаш?" Валери погледна загрижено змията, която спря да съска, "Аз не искам да ти ги взема или изям."

Жената се обърна и тръгна в обратна посока, а влечугото се скри в пясъка. 

"Дали ще намеря оазис?" Валери се насочи към една огромна пясъчна дюна, на чийто връх видя нещо черно.

Завихри се неочаквано пустинна буря, която повдигна жената и тя се уплащи и разпищя, но нямаше никой, който да я чуе. В пясъчното торнадо тя мина над голяма група черни скорпиони, които се бяха скрили под дюната.

Пред очите на Валери , вече от високо се разкри мрачна гледка - много скелети, събрали се на куп около скорпионите.

"Някой сякаш ме спаси. Дали не е Морук? Той чете мисли." сети се жената, която се озова в огромна купчина пясък в средата на нищото в пустинята. "И все пак искам да намеря оазис. Много съм жадна."

Както си стоеше Валери, пясъкът се надигна и се формира силует. 

"Викаш ме. Усетих го по мислите ти", появи се Морук "Тук няма да намериш оазис. Хората, които избират пустинята се обричат на смърт в света на сънищата. Дори и да се събудят в реалността, са изгубени - тяло без дух."

"Ти каза, че някога пясъкът е бил златен. Зная защо. Видях скелетите и ми се струва, че песъчинките са техните убити мечти.", каза замислено Валери.

"Така е. Всички те имаха мечти като теб, но никой не искаше да търси оазис и живот там, където има предимно смърт и липсва дъжд от любов." отвърна Морук.

"Но змията имаше яйца и искаше да ги предпази. Скорпионите също живеят тук, значи има живот" зачуди се жената.

"Не, все още има живот в сърцето ти, защото виждаш живот и търсиш оазис. Не ти е мястото при мен в пустинята на счупените пясъчни мечти." каза Морук "А на мен ми е нужна партньорка, за да споделим бремето на пясъка. Чакам я. Ти не си за тук."

"Но на мен ми харесва, спокойно е и тихо. Няма думи и лъжи, а мълчание. И сигурно има оазис. Как ще се храни змията? А скорпионите? И как ще пият течности, за да живеят?", зададе въпросите си Валери.

"Отговориге на всичко ги знаеш или усещаш на интуитивно ниво." отвърна Морук и се доближи до жената.

"Да не би хората преди мен да са дали живота си за изхранване на змията и скорпионите? И затова пясъкът е жълт, защото няма искри на вяра в бъдещето?" каза Валери.

"Доста добре усещаш нещата. А ти имаш още искри живот и не си готова да ги загубиш и дадеш за пустинята и мен. Тук не е твоят свят, а си временно минала" тъжно отвърна Морук "А исках да си моя партньорка", силуетът на ръката му погали развяващите се коси на Валери. "Тук е много самотно, а аз няма как да изляза от тук."

"Защо?" попита Валери "Може да създадеш оазис и хората ще идват да пият и да направят пясъкът златен отново"

"Не! Ще се изгуби балансът в житейския пясъчен часовник и ще се изгубят много галактики. А той движи светът тук и много други извън пустинята. Тук е място за мъртви души, ти все още не си. Използвай малкия лъч на вярата си и бягай! От мен, от пясъка и смъртта на сърцето ти, защото имаш само този единствен сън. Ако избереш да останеш, ще умреш физически тук, но пак няма да сме заедно и пустинята да се превърне в злато, както си мислиш. Понеже те заобичах за краткият ти престой тук, те моля да си идеш."

"Ти пък защо мислиш, че искам да сме заедно?" Зачуди се Валери, "Аз не те виждам като мъж, ами силует. Благодаря ти, че ме спаси, защото знам, че ти го направи като ме повдигна над скорпионите."

Образът на Морук стана по-плътен и се превърна в Пиер. 

Ужасена, Валери отстъпи и не знаеше какво да каже. През главата й минаха телефонните разговори, лъжите, неспазените обещания, изневерите и всичко, което я беше довело в Пустинята на сърцето й с този мъж. Искаше да избяга, сълзите напираха в очите й, сърцето й се разкървави и обля бялата й роба в червена боя. Тялото й се разтрепери и жената погледна право в  очите Пиер с цялото си презрение, отхвърлени чувства, болка, гняв и в същото време истинска, дълбока любов, придружена със състрадание.

"Нямам място при теб! Ти не ми направи такова в живота си, а те молех за това! Отивам си и въпреки всичко, ти прощавам и те пускам! Стой си сам в Пустинята, аз няма да я споделя с теб! Тук никога няма да има живот." Извика Валери и се събуди, обляна в сълзи. Слънцето тъкмо изгряваше. Жената облече халата си и излезе на терасата да погледа красотата на изгрева.

Валери избърса сълзите си, усети спокойствие и носталгия по отминалата любов. Сега щеше да напише нова страница в живота си и да се излекува. Меко сияние обгърна жената. Хубавите й спомени с Пиер изплуваха и подобриха енергията й като я обгърнаха в прегръдка. Невидимият силует на мъжа на живота й застана зад нея и я притисна до себе си. Тя го усети, но нищо не каза, остана сама с мислите си докато слънчевите лъчи галиха лицето й.

"Аз просто исках една истинска целувка от теб и нежна прегръдка, за да започнем заедно на чисто и отначало с по-стабилни отношения, защото за мен ти си мъжът на моя живот. Но ти така и не дойде при мен, както ми обеща. Сега вече е късно за нас в този живот. Ще бъдем заедно в другия. Зарът е хвърлен и изборът - направен."

Пиер усети, че му се разкъсва сърцето. Енергията на Валери беше силна и някак мека, вече спокойна, уравновесена и положителна. Двамата бяха телепатично свързани и винаги щеше да си остане така. С времето обаче Валери и Пиер се превърнаха чрез липсата си на общуване и яснота в Странници в различни места от най-близки хора, които оголваха душите си и не можеха да живеят един без друг.

"Имах един хубав сън, за който се хващах с усмивка докато не се превърна в спомен, в който заради безсилието си да продължа напред. Сега вече се събудих." С тези мисли Валери си направи турско кафе, за да се разсъни и продължи по пътя си напред за деня и по принцип с нова увереност и яснота. Самостоятелно, без излишни драми и мисли за хора, които не споделяха нейната визия за живот.

****

А истинската любов? Тя обикновено е несподелена, но пък красива сама по себе си. Хората се срещат с взаимност рано или късно,  в този живот, или в другия. 

Но е Въпрос на избор е как ще се действа, когато се срещне човек с истинската любов - дали ще я хване, дали ще я остави от суетата на дните, очакванията и илюзорната визия за даден човек.

И все пак, в деня на Лъвския портал е добре да се разбере, че енергията е важно да се пази чисга. А онзи, който не е срещнал и почувствал истинската любов в живота си, не е живял наистина - да обича с душа и сърце друга личност, с която да се усещат дори като не са заедно физически.