Когато сме истински: Историята на един изоставен „бачкатор“

Шон се возеше в автобуса. Извади мобилния си телефон и се обади на Марк.

„Познаваш ли бракоразводни адвокати?“ – гласът му звучеше твърдо.

От този момент нататък той разказа своята житейска история. Болката, самотата, неразбирането и дълбокото разочарование се усещаха от всички слушатели по неволя в превозното средство.

Четиринадесет години брак сякаш умираха изпод думите и променливия му тембър. Обвинения, прозрения и вътрешна борба пропиваха цялата му изповед.

„Работех много. Не й обръщах внимание и в един момент тя спря да ми споделя. Колкото повече отивах към нея, Ванеса се отдалечаваше.  Смених работното си място заради нея. Тя постоянно ми вдигаше скандали, че закъсянявам и ме обвиняваше, че имам любовница. Друга жена не съм поглеждал за това време, обожавах я.. А тя криеше от мен много неща и започна да излиза с друг“

Сълзите напираха в очите на Шон, докато разказваше. Опитваше се да запази самообладание. Прескачаше от твърдост в тъга и страдание до желание за власт и агресивно неприемане на фактите. За всяко нещо си има причина и вината винаги е на двамата човека във връзка. Ако единия се страхува вследствие на нежелано поведение и не смее да говори, другия никога няма да разбере какво точно се случва, защото си мисли, че всичко е наред. Това е ситуация, допускана в много семейство. Липса на диалози, която води до отчуждаване.

„Ако хвана Коста, ще го счупя от бой. Заради него изчезнаха много неща от къщата ми. Ванеса го защитаваше. Ако тя се върне при мен, нищо няма да е същото. Тя ще трябва да живее по Моите правила.“

Шон се Бореше със себе си и чувствата си. Не искаше да приеме смъртта на тази  любовна история и се насочваше към драмата, сякаш че тя ще превърже сърцето му. То никога нямаше да стане отново цяло за Ванеса и тяхната връзка, колкото и да го лепеше.

Маската на властта не винаги е успешна, дори буди съжаление, което е най-тежката присъда за всяка личност. Не е нужно човек да се прави на Господ, когато се чувства  нищожен заради болката, която изпитва. Тя се преодолява и води към нов опит и възкресение на отдавна изгубени чувства.

Когато краят на отношенията настъпи, значи могат да са само променени, никога истински както в началото. Този процес е просто началото на нещо различно, което се преживява с повече мъдрост. Дори получена през гняв и сълзи.

„Тя е майката на детето ми. Няма да я изгоня от къщи ако се върне“

Надеждата често се бърка с отчаяние да се случи нещо по различен начин. Уви, неуспешно. Когато има отказ да се приемат нещата такива, каквито са, човек се заблуждава с илюзии, които бърка с надежди за по-добро бъдеще. Иска се сила, за да се вземе решение за раздяла и да се продължи напред по пътя.

„Ванеса се изнесе. Майка й беше привързана към мен. Тя ми звънна по телефона да пита какво се случва. Казах й да пита дъщеря си.“

Когато се намесят трети лица във връзката между двама, става опасно. Има неяснота и скрити конфликти. Хората е добре да говорят един с друг открито, без да прехвърлят отговорността на някой друг или да игнорират случилата се ситуация, скрити в пясъка на мислите си с воали от чувства. Тези преживявания водят до миражи, които за съжаление не са истински.

„Тъща ми каза да си намеря друга жена и да продължа напред. Не мога да го направя и не искам да търся. Няма как да погреба своите чувства“

В отхвърляне на част от живота и късане на поредната страница, човек става разкъсан. Като стара, опърпана книга, която става само за разпалване на огън в камина.  Преодоляването на болката е трудно, но душата го иска, за да стане светла отново и да се преоткрие чрез нови пластове.

Трудно е да си същия като вчера, но е невъзможно да останеш в едно положение като си мислиш, че  продължаваш напред.

„Стига съм те занимавал,  ще ти донеса питие, което да споделим. Лека вечер“

Сред всички казани думи и излети чувства, се губи същността на случката, но човек става по-силен и се лекува несъзнателно дори без да го иска. Мислите и недоволството остават, но те са преходни. Любовта в сърцето или се ражда, израства и умира, или се превръща в привързаност, приятелство и отдаденост или просто в погребани чувства и думи. Това обаче е двустранен процес, разговори и вземане на общи решения. Всичко останало е просто едно недоразбиране, което води до загуби и необмислено поведение