Когато сме истински - Лейла и Чърчил

Времето минаваше. Лейла не спираше дори след година да мисли за този човек. Тя знаеше, че не е негов тип жена. Въпреки това, го харесваше много.

Те се срещаха понякога, за по кафе с общи познати. В същото време жената живееше с друг човек. Тя не обичаше да говори за това.

Дълго време Лейла и Чърчил не поддържаха връзка, но в един момент установиха чрез Интернет, че и двамата пишат стихове и кратки разкази. Това поднови комуникацията между тях. Те често си пишеха, но не се чуваха.

В един момент Лейла се престраши да се обади на Чърчил. Желанието й за това се появи внезапно и непредвидено. Сърцето й туптеше забързано само при мисълта за Чърчил.

Докато гледаше партньора си, с който вече дори не си говореха и не смееше да си тръгне от него, мислеше почти постоянно за другия мъж в живота си. Те продължаваха да си пишат.

Един ден Чърчил звънна по мобилния й телефон, покани я на по кафе. На срещата, която уж трябваше да е приятелска, той я държеше за ръка и я гледаше влюбено. Приятелите, които бяха с него се правеха, че не забелязват какво се случва.

Лейла се чувстваше щастлива – за първи път от много време. На излизане от заведението, Чърчил я прегръщаше. Оставиха ги насаме и тогава се случи първата им целувка - дълбока, страстна и истинска. След година отричане. Тя пробуди нещо, което Лейла сякаш не беше усещала до сега.

Двамата се държаха за ръце и се смееха, а времето минаваше и сякаш спираше в тяхна чест. Така го усещаха, искрите ги обгръщаха с невидим воал и енергията им караше много от минувачите покрай тях да им завиждат. Чърчил и Лейла, прегърнати, влязоха в скъп ресторант. Тя седна до него. Той я прегърна. В този момент жената си помисли, че това, което прави е нередно и сподели чувствата си:

-                          Знаеш, че имам дългогодишна връзка и живея с друг мъж нали? – жената не се отдръпна, но се уплаши от предстоящия отговор.

-                           Знам. Щом това те удовлетворява – усмихна се Чърчил и я прегърна силно, като я целуна по челото.

-                          Нямам сили да го напусна – промълви тя и очите й се напълниха със сълзи.

-                           Знам, твърде дълго живеете заедно и си свикнала с него. Аз също съм така с партньорката си. Нали знаеш за нея? - попита нежно Чърчил и я притисна по-силно към себе си.

-                          Да, щом така те устройва – отвърна закачливо Лейла.

В мълчание жената се радваше на момента с Чърчил и не смееше да помръдне от мястото си и ръцете му, докато не настана нощ и не затвориха заведението. Той се чувстваше жив и сърцето му се пробуждаше след дълъг сън. Така започна тяхната връзка – уникална в чистотата си.

Когато се прибра, мъжът, с когото живееше дори не попита Лейла къде е ходила и защо се е върнала късно. Поздравиха се, но той не забеляза нито лицето, нито присъствието й. Тя се усмихваше и си легна с усмивка за първи път от много време. Чувстваше се влюбена. Погледна телефона си, имаше съобщение „Лека нощ, Луничке. Ще ти се обадя утре”. Всичко, за което мечтаеше. Но се случваше с друг човек, не с първата й любов, изживяна още в студентството.

Не всичко се случва като по книгите или филмите, но е хубаво. Когато оставаме истински.