Стена

 

Дали ще е добре или пък не?

Не зная.

Но мисля си, че е добре да построя стена

Между себе си и другите, особено мъже,

Защото съм в емоционална безнадеждност

И иронично, във финансвата също е така.

А хората не искат да се товарят

С допълнително житейско карго

Дори на първо четене да изгарят

От страст към мимолетното танго

Доскоро вярвах, че имам шанс да се подобря

В любовните въпроси и студа

Който излъчвам някак си дълбоко

Но днес проглеждам с яснота

Че целя се май твърде нависоко. 

Затова си мисря, че една стена

Ще подобри на мен и близките живота.

Аз винаги съм си била все така,

Живейки в само-избрана самота.

Така и свикнах, няма нужда от въпроси

В моята разбитост не търся вече суета

Да споделям болката си с други,

Които си имат достатъчно и без това. 

И винаги ще давам мъдрите съвети,

Но себе си, едва ли, по-добре да съм Стена.

Защото важно е човек да вижда красотата,

Не всеки обаче може да се похвали с чудеса.