Въпроси


 

Питам сърцето "Да звънна ли?"

Тишина.

А аз чувам отговора "Едва ли."

Мълчание.

Най-страшната присъда за двама

Които някога са се обичали

Наистина.

И вече няма думи за говорене.

Изгнание.

На две души, които някога са се докосвали

Струна.

Но вече няма кой да свири на китарата

Която свързваше ръцете с нишките

Забравени. 

В безтегловно безразличие

Забравиха се нотите.

Минало. 

То някак си преживява се

Остава пепелта на думите.

Въпроси.

"Да вдигна ли?" без смисъл е.

Когато всичко тихичко приключи.

Обяснения.

В миналите дни изречени.

Бездействия.

Но все пак и това ще мине.

 

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Помирението с Миналото е Сила

Изображение
Днес ми е мистично, защото вече започна нов и прекрасен за мен месец, с който се поставя началото на един по-уединен и спокоен период на осъзнавания. Темата за "помирение с миналото" ми е много актуална от август месец досега. Както знаете, цялата година от януари до август астрономически погледнато, астрологическо описано и всички останали твърдения, беше цикличен и тежък период.  Всъщност, за мен и моето обкръжение си беше точно така заради начина на мислене. Има една карта таро "Пет/ица чаши", която е много показателна за миналото, бъдещето и настоящето. Тя е изрисувана от Салвадор Дали ,  който е първият художник в света, сътворил  комплект от 78 таро дизайни, който е изключително красив, защото го имам.  Та, защо споменавам тази карта? От петте чаши всъщност 3 са паднали и на равно - минало, настояще и бъдеще и всичко от тях е изляно на земята. Те са безвъзвратно разсипани, но остават 2 чаши, които все още са пълни с избори. Въпроса е дали ще се избере да се в
Read more »

Мълчалива Любов

Изображение
Години минават А тази любов Е все така мълчалива  И остана неизживяна Нима това е истината? За отношенията в живота? Когато се срещне любовта? Онази, истинската, изпълваща Душата, която в своя захват Я души, за да не приеме, Че може да има друг човек От който да зависи мнимата свобода. Не вярвах, но и вече не страдам Защото всеки избира Дали да се бори за любовта Или да остане в комфорта На вечно очакване, Че някой отвън ще дойде Да разбие на пух и прах Познатото Не става така, нужни са сили И живец за борба Срещу масовото възприятие "Комфорта е важен Там ще дойде леко любовта" В Мълчания. Уви, не става така Веднъж се срещат душите, Които се разпознават една друга И бягат далече Така, както от вълк бяга козле Защото на страха очите са големи Това и принуждава обвивката Да се превърне в "Супер жена" За себе си, защото е отхвърлена В абстракцията на думите, Които се различават от дела. Ах, мъжете ли? Ех, как ги обичам В тяхното постоянно бездействие И тишина, защото с
Read more »

За сенките и хората

Изображение
Новогодишната еуфория мина. След много празнуване хората се върнаха към ежедневието си. Самотни, замислени, студени, несигурни и така естествено истински. Валери се разхождаше по осветените улици. По януарски, тоест със силна украса сякаш за заблуда на някого и отклонение от   пътя. Във всичко. Задъхани, умислени и бързащи за някъде. Вървяха. Начумерени. Защо ли? – Може би липсата на вяра или нещо друго, Валери не знаеше. И не искаше да научава.   Летаргия. Състояние на духа, което пробужда дълбоки, понякога леко мрачни размисли, за да се появи светлината в тунела. На задънените улици. Имаше една кънтри песен – „След всеки дъжд изгрява слънце“ и да, наистина сред всеки мрак идва светлината на прозрението. За това е нужна изолация от шума на думите и проектираните очаквания. Да се прави нещо, което не е желано от сърцето. Валери вървеше загърната в шала към автобуса си –замислена, студена, самотна и несигурна. Защото в момента така искаше, а всяко желание има последств
Read more »

Уви..

Изображение
Във виното е истината, казваш, драги... Уви, не мога с тебе да се съглася.. Горчилката на виното е несравнима с пиянството, отдадено на самота... Но дай водка, не се стягай. Искам да удавя своята тъга..... Аз зная, че изпитвам слабост към сладката, добра лъжа....... Която ти изричаш леко, друже, а вадиш корена на любовта... Болезнено и рязко, признавам те, Ти си... Несравним в жестокостта... Изстиваш, струва ми се някак си... Но пий до дъно, ще получиш топлина... Отдавна се отказах от опитите да се сгрея на огъня на твоята безмерна студенина.... Пий вино друже, помага ти да забравиш поредната лъжа... Уви, аз помня до болка думите, направили ме отново за срамота... ...За себе си.... да плача, ще откажа ..... Автор: Виктория Минева
Read more »

Сезонните Житейски Промени

Изображение
 Днес получих поредният си отказ от около 150 опита за намиране на издателство за поезията ми на английски. Това обаче ме прави много щастлива и положително настроена, защото така или иначе, вече съм задействала процеса на публикуването  по друга линия и в момента книгата ми се редактира.  Отделно от това, имам още 2 книги на български със стихове и разкази, за които вече съм договорила как ще се издават, но ще ги допиша, защото е необходимо да има 130 страници изданието, за да изглежда по-представително. За периода от 2021 до 2023 преживях доста лични драми, от които  излязох много по-уверена, свободна и целенасочена към сбъдването на мечтата си да издам книга като писател въпреки масовото неодобрение, липсата на подкрепа от близките и ограниченото ми физическо време.  В този ред на мисли, на блога ми на английски тази седмица написах много красива история за сбъдването на мечтите и тяхната цена:  "After the end of the Rainbow" , която получи сериозно признание извън Българи
Read more »