Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Тази нощ сънувах сън. Не го помня, но знам, че беше шарен. Образите изглеждаха съвсем ярки, почти като истински, но тъжни. Някой помаха.. за сбогом, друга сянка пък наблюдаваше.. Усещах усмивката й - презрително-иронична, но и изпълнена с мъка. Протегна невидимата си длан сякаш за допир, но не я докоснах. Досетих се, че сигурно е новата форма на самотата в отделна част на сърцето или просто нова неяснота - поредна по номер сред купа от всички останали. А може би сляпа илюзия гонеше съня ми? Не, определена с точност несигурност и липса на спокойствие.Събудих се. Хлад прегръщаше тялото, а потта течеше неспирно, почти като сълзи, когато ги има. Сухота - очите пресъхнаха.Трудно заспиване - умората надделя. Изчезнаха следите от съня, потъвайки дълбоко в подсъзнанието докато отново се появят като безкрайна спирала...Иначе нищо конкретно..Просто сънища, които напомнят за себе си..В моята личност.

I. Същност на нормите Теорията на нормите не е отделна научна дисциплина. Тя е формирана цялост от усилията на философи, социолози, логици, информатици и естетици. Философията на езика и логиката разглеждат нормите най-вече като езикови същнности. За социалните науки те са социалени или психологичен факт, за информатиката – отделен тип програми, за юристите – установени от нормативен авторитет предписания и наказания. 1. Нормативни изрази в езика С оглед на езика нормите са вид директиви. Това са изрази, с които се цели да се окаже влияние на човешкото поведение. Чрез тях субекта се насочва към действителността. Такива са още императивите, съветите, поученията, принципите, правилата и пр. Те се отнасят до бъдещите човешки действия. Директивите не са изрази, свързани с желанието дадено състояние да продължи или осъществи. Такива са одобрението, неодобрението, исканията и др. Това са специфични типове оценъчни актове, които могат да се отнасят до събити

Апатия отново, безумие и вечна самота, това е белега на хода на реалността. Обичаш, грешиш, разбира се, пълна заблуда е това, защото няма чувства истински в смъртта, с която през агонията досигаш дълбоко дъното на разбитата на парченца стъклена мечта. Мечта да бъдеш с някого, обичан при това, а ето истината – реално безразличие и суета, желание да промениш уж към добро съдбата си, да намериш обич и дори да не чувстваш самота, а в крайна сметка живееш си със заблудите и тъй, до края на живота ти, за теб света.. Вървиш по път, обсипан с остри бодящи стъкълца на разбитата парченце по парченце твоя мечта, която смяташ, че ще има свое реално покритие някога, далече, в реалната ти стъклена мечта, а тя беше цяла, блестяща, уж нечуплива досега и ето сбъдването й: агонизираща до болка е сега...

Слънцето слизаше бавно към морската синева като обсипваше с последните си ласки небето, което, под допира на светлата нежност, сякаш се изчервяваше от удоволствие. Облаците се събираха потънали в блаженство и се къпеха в червени, лилави, розови или преливащи един в друг пастелни тонове. С досада и някак несигурно те се разделяха като цветовете, които ги обгръщаха. Те избледняваха, отивайки заедно със слънцето към полагащите му се мигове на спокойствие и приятна дрямка. Небето беше красиво, както се полагаше за края му - мислеше си докато го наблюдаваше студено Канаме . Той вървеше самотно и бавно към мястото на срещата си с Киоко. Знаеше, че тя го чака с нетърпение, което той дори не разбираше. Момчето потъваше все по-дълбоко в размислите си, които му изглеждаха някак безпредметни и празно – сухи. Приличаха на рисунките му в момента. От тях го гледаха безжизнени създания и мъртви пейзажи, които не се вписваха в реалния свят. Преди изглеждаха

Обичам да пътувам, когато имам възможност. Новите неща винаги са предизвикателство за мен, а и колкото повече знаем за света около нас, толкова по-живи се чувстваме. Тук е момента да използвам мисълта " Memento Mori ". Девин е място, в което луксът и нищетата се преплитат, но определено е много красиво селище в сърцето на Родопите. Въздухът е чист и самото място лъха на свежест. Зарежда с много позитивна енергия.

Когато се говори за Адлер , с него безспорно се свързва създаването на т।нар. индивидуална теория и психотерапия. Във всички свои трудове, той описва именно човекът като личност, отделна от всеизвестния израз “малкото човече”. Той може да се разглежда като основополжник на понятието “личност”, защото разчупва доста теории на други психолози. Адлер представя развитието на индивида като борба за неговото усъвършенстване. Според него съществуват две движещи сили за психическото развитие, компенсация и свръхкомпенсация - тя е обособена ярка форма на борбата за чувството за непълноценност, чийто продукт е творчеството на хората, а невротичното състояние се заражда в случаи , когато индивида, стремейки се да се наложи над други, иска да предизвика симпатия към себе си на всяка цена. Основните тези на индивидуалната психология на Адлер се изразяват в разбирането за: Индивидуалното като единно и самосъгласуващо се цяло. Представите за човека като единно и самосъгласуващо се цяло, със

1.Модел на изследваното явление Лидерството е постоянно коментирано явление. Много въпроси изникват при изясняването на това понятие. Дали е възможно всеки чрез обучение да се превърне в лидер е формално коментиран въпрос – отговора е категорично отрицателен. Лидерът се създава още докато е зародиш в майчината утроба, за да се превърне индивидът в лидер са необходими много неща: уважение от страна на родителите, разбиране и добро възпитание на личността като такава от семейната среда. Едно е ясно: Лидерът е самоуверен, а самоувереността се формира с добра оценка от заобикалящата социална среда. Както всички останали качества лидерството се формира по два начина: добър – чрез добра семейна комуникация и създаване на приятно, уверено излъчване, още наричано харизматичност или чрез лош начин: фалшив аз и нарцисизъм. Независимо от формирания лидер и неговият стил на действие, самото понятие “Лидерство” е равносилно на изкуство. 2.Основни идеи Основните идеи на този проект е из