Публикации

Показват се публикации с етикета отношения

Илюзорен романс

Изображение
Романса е създаден в главите ни. Планирани реакции в празни сърца. Къде останаха емоциите - чистите? Изглежда потъват в реки от пустота. Говорим за взаимна заинтересованост? Изпита е. От алчност и от скръбта. По дни изминали, записани в книгите. Фиктивни и нямат общо с реалността. В гонитбата на красотата в театрите. Изгубена там някъде остава любовта. И няма място да говорим за романтика. Това е някак скучна и непотребна игра. А тя е същността на чувствата. И трепета в душите за страстта. Актьори, автори, певци - възпяват я. Практични хора я използват в реалността. Минават през наивните с лъжовни думи и дела. За някаква уж там красива заедност. И общи, споделени цели при това? От много четене и гледане на филмите. Романса илюзорен създава ни света.

Далече от хиляди

Изображение
Валери пристъпваше бавно из морската градина. Гледаше двойките. Във всякакви възрасти. Те се обичаха и това си личеше ясно. Едните караха заедно ролери, доверили се напълно един на друг и се подкрепяха взаимно, за да не загубят равновесие. Други пиеха заедно бира на плажа. Трети се гушкаха по пейките, а четвърти се разхождаха по алеята, хванати за ръце. Докато Валери ги наблюдаваше, усещаше силно самотата си. Тя им завиждаше благородно. Както всеки човек иска емоции, страст, малко дивост, обич и истина, така го чувстваше и тя. Някои наричат тези изживявания любов, други - привличане, а трети не считаха за нужно да разсъждават излишно и се отдаваха на настоящия момент. В крайна сметка Валери си мислеше, че в наблюденията й за двойките имаше точно толкова минуси, колкото и плюсове. Тя правеше тези анализи с цел да се абстрахира от празнотата, която усещаше в себе си и липсата на човек, който да държи ръката й. Валери се чувстваше далече от хилядите двойки, които се оглеждаха в

Сънища

Изображение
Понякога аз бягам от съня ти В търсене на своите илюзии За обща чувственост А не очаквано безгрижие В преследване на нещо от ума си Аз знам, че хората, при своите отиват А не бягат сами в далечината На лични цели с премерени движения В гонитба на импулсна жизненост Преоткривам във визия смъртта От думите и части на душата ми

Празнична новост

Изображение
За мен всеки ден е празник. Без увъртане. Създава емоции. От срещи с изключителни същности. Преоктриване. В нежни нюанси. Няма фалшива приказност. Нито пресъздаване на измислени образи. С безусловност. Посрещам утрото. Обсипано с нови хоризонти. И истинска чувственост.

Снежна импровизация

Изображение
Снегът стопи последната следа. В тихи стъпки сълзата  си отива. Притичва бързо Яростта.. Водата спомена отмива.. А дамата си тръгва като по часовник От стената. Хлопва замръзнало махало. На вярата. Отива си завинаги скръбта. А изневярата изгуби простотата си. Мъжът заплаква с душата си.  Снегът завинаги му я отне. Вдъхновено от тази песен

Някак измежду другото

Изображение
В игра на думи си оставаме сами. И по-добре е някак си така - по-истинско.  Наместо дълго мислени, оплетени лъжи да си признаем честно. Нас Не би. За танц любовен пагубни са устните, целуващи до безпотопност студено отражение. На Другата, която пазеше мига от крайности до Новолуния. А дотогова гонят се звезди. В очите, избодени от плач и изтъкани в лудости да търсят се будилници за слепия.. Аз зная, че далеч от лесно е да ме изпиваш в заблудата, че може да съм влюбена..  До забвение. С еднообразно скубене в потънали отдавна многоточия..Измежду другото. Аз зная, трудно е да се събуждаш  и оглеждаш в самотата ми, та тя кънти така, че чуват глухите.. На пръсти в очевадно безразличие. Ненужно е. И някак си излишно да имитираме.. Усмивки.. Породени от навика за подкрепления.. физически.Отритнати, но и напълно живи..за себе си.

Прекъсвания

Изображение
От днес играя на писания. Нали съм все такава романтична? Преплитам тонове с дихания Поредна връзка пак издишва.. Приятелите, казват, са съюзници А може би са просто огледало. На личност, бродеща в илюзии С наивност в голямо предозиране. Прекъсват връзки хората с думите, Отвеяни в душевно, някак си, безвремие На минали копнежи и емоции. Изгарящи на клада настоящето. Приятелството, казват, е сакрално. Уви, понякога и фалш покрива миглите. Тъй Пърхащи. От казаните истини. Болезнени за другия и той побягва. Прекъсването е добро усамотение. Гарнирано с нежелани размисли. Заради бягството към стари спомени И хора, сенчести, но съществуващи.. Понякога се отразяваш в другия. А той не иска тъй жален да се вижда. Навлизане из личните пространства. Не води друго, освен тягост и малоумие. Прекъсвания в породени слабости. Ментално действаща, неистинна идилия. Опияняваща до среща челна, с накъсване. В парцали. На лъжовни взаимодейст

"Не се надявай на нищо"

Изображение
Думите "Не се надявай на нищо" звучат някак респектиращо, а когато ги чуеш от човек, когото обичаш, те нараняват до голяма степен. Дотолкова, че можеш да потънеш в дупка, от която ще излезеш, така или иначе, но все пак ще си постоиш в нея известно време и дълго ще ти държи влага. Отделно, че т.нар. "взаимно доверие" във всички отношения ще се изгуби окончателно от хоризонта на далечните ти и така близки мисли. Въпреки тежестта на въпросния израз, в крайна сметка се замисляш защо в точно определен момент си изглупял дотолкова, че да повярваш на конкретни лъжливи думи.. Те обикновено се казват от малко дете към неприятното му другарче, а то самото няма да им повярва и си говори в изблик на гняв без обратна връзка. А ти можеш само да плачеш мълчаливо или пък с живи сълзи. "Каквото, такова" са казали хората и аз подкрепям тази мисъл. "Не се надявай на нищо" звучи така истински, че колкото и да е болезнено, е най-правилният израз в определени