Прекъсвания

От днес играя на писания.

Нали съм все такава романтична?

Преплитам тонове с дихания

Поредна връзка пак издишва..

Приятелите, казват, са съюзници

А може би са просто огледало.

На личност, бродеща в илюзии

С наивност в голямо предозиране.

Прекъсват връзки хората с думите,

Отвеяни в душевно, някак си, безвремие

На минали копнежи и емоции.

Изгарящи на клада настоящето.

Приятелството, казват, е сакрално.

Уви, понякога и фалш покрива миглите.

Тъй Пърхащи. От казаните истини.

Болезнени за другия и той побягва.

Прекъсването е добро усамотение.

Гарнирано с нежелани размисли.

Заради бягството към стари спомени

И хора, сенчести, но съществуващи..

Понякога се отразяваш в другия.

А той не иска тъй жален да се вижда.

Навлизане из личните пространства.

Не води друго, освен тягост и малоумие.

Прекъсвания в породени слабости.

Ментално действаща, неистинна идилия.

Опияняваща до среща челна, с накъсване.

В парцали. На лъжовни взаимодействия.