Далече от хиляди

Валери пристъпваше бавно из морската градина. Гледаше двойките. Във всякакви възрасти. Те се обичаха и това си личеше ясно.

Едните караха заедно ролери, доверили се напълно един на друг и се подкрепяха взаимно, за да не загубят равновесие. Други пиеха заедно бира на плажа. Трети се гушкаха по пейките, а четвърти се разхождаха по алеята, хванати за ръце. Докато Валери ги наблюдаваше, усещаше силно самотата си. Тя им завиждаше благородно.

Както всеки човек иска емоции, страст, малко дивост, обич и истина, така го чувстваше и тя. Някои наричат тези изживявания любов, други - привличане, а трети не считаха за нужно да разсъждават излишно и се отдаваха на настоящия момент.

В крайна сметка Валери си мислеше, че в наблюденията й за двойките имаше точно толкова минуси, колкото и плюсове. Тя правеше тези анализи с цел да се абстрахира от празнотата, която усещаше в себе си и липсата на човек, който да държи ръката й.

Валери се чувстваше далече от хилядите двойки, които се оглеждаха взаимно в очите си в трепетно очакване за всяка своя среща. Те се целуваха без съобразявания с околните, прегръщаха се така сякаш се разделяха за винаги и отново се срещаха. Момичето искаше същото за себе си.

Често стоеше заедно с партньора си, пиеше някое питие и чувстваше студенина. Думите си мереше и премисляше многократно, за да няма конфликти. Дотолкова, че направо й писваше. Затова често мълчеше.

Като всяка жена, Валери искаше да се чувства притискана, любена със страст и давеща се дълбоко в мъжките очи. Явно твърде много се замисляше за тези неща. Именно тогава насочваше концентрацията си към професионални и лични ангажименти с измисленото си успокоение, че всичко ще се нареди от само себе си. Дали? Не се чувстваше уверена в отговора на този въпрос или може би не желаеше да го чуе. И все пак имаше вяра в бъдещето.

Понякога изолацията дотолкова завладяваше тази жена, че изгубваше блясъка на ирисите си, че ставаше безскрупулна в думите си. Дори вадеше сърцата на хората, независимо мъже или жени само с усмивка и голяма доза безгрижност. Разбира се, привидно като множеството житейски роли, които играеше в един общ филм с всички останали. Иронията и цинизма й плашеха и отблъскваха. Нямаше кандидати, смелчаги, които да опитат да пробият тази изкуствено създадена ледена стена. Валери това желаеше – любов до такава лудост и жертво - готовност, но сигурно гледаше много филми и четеше твърде измислени сценарии. По-лесно й се струваше да мечтае и живее в илюзорен свят от персонажи, които си имаха доверие, чувстваха обич, която показваха по разнообразни начини и гонеха приключения. Смели, борбени и с чувство за истинска чест, верни до края на себе си и мисията си.

Валери искаше просто прегръдка и усещане за общност. Тя нямаше нужда от много приказки, просто няколко, но истински, за да се почувства по-близо до останалите двойки на влюбени и малко споделеност.