Всяко начало е край...
Марек Тир Енел гледаше нощното небе и се наслаждаваше на светкавиците, които го разцепваха. Очертаваше се прекрасна лунна вечер. В такива той винаги се отдаваше на спокойни мечтания, както и романтични представи за бъдещето. В неговото самотно сърце и тъжни очи само тогава изникваше тайна надежда за любов и съвършенство. Уви, само в главата му. Докато вдишваше отварата си от билки, което правеше всяка вечер за успокоение, нещо изшумоля. Той се стегна и хвана инстинктивно ръката на меча си в готовност за атака или защита, във зависимост от действието на противника, който щеше да застане срещу него. Иззад дървото се очерта тъмна сянка, която бързо застана пред него. В този миг мълния разцепи на две небето и освети тайнствената фигура, която се оказа момиче с раздърпана, леко скъсана рокля и с разрошена кестенява коса. Докато светлината замираше, той видя игривата усмивка и палавите пламъчета , подчертаващи лешниковите й очи. Момичето го погледна предизвикателно и нахално заяви