Траен полет
Не ми отива да съм трайно апатична
Та аз съм винаги с разперени криле
С хората съм напълно автентична
Дори да си заминат, не питам „На къде?“
По пътя винаги ще има песни прозаични
Преплетени с въпроси за идентичността
На болки минали, пробягващи тъги, вини...
Тъй както птиците политат, някога умират
В живота ничий няма вечни времена
Сплотено с човешките съмнения
Минава настоящето, забутва се в мисълта
В игра безупречна и позволена
На съжаление и суета
А всъщност ценно и единствено
Е споделянето на мига
Коментари
Публикуване на коментар