Бягане

Искам да бягам далече от спомени.

За миналите и несбъднати мечти.

С различни хора – идеализирани.

И от фантазии за някакви съдби.

Не стига времето за неизпълнени емоции.

Безсмислени са думите за глухите уши.

Изгубват се в отраженията пясъчни.

Наред със скучните, дълбоко сиви дни.

В спринт или пък джогинг бягане.

През пръстите изтичат множество сълзи.

Солено се пропиват от душата в опити.

Не е ли по-добре да се забравят, че боли?