2013/04/12

Цигуларката



Самотната цигулка свири в оттенъци.
Наивно сред каменни реки и гробници.
Изпразнени от множество съкровища.
От скъпоценности, чували страсти и очакване.
За по-изчистена мелодия със смазване на струните.
Докато вятърът отвява танцови съзвучия.
От мемоари разни, заключени в ковчежета.
Прибирани на далече от телата си.
Зашити в ръкави с тюл, обвити по дължините си.
Играят нежно с музика от водопади.
С коси развеяни, докосвайки се в рамото.
На плътни устни, нежност и излъчване.
За непризната женственост. В пълнолуние.
От бледност отразена в светлината си.
Красива дама без кавалер и гонеща илюзии.
Потънали в периодичен прах десетилетен.
Средновековен бард играе роля на беззвучния.


Няма коментари:

Публикуване на коментар