Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Не ми отива да съм трайно апатична Та аз съм винаги с разперени криле С хората съм напълно автентична Дори да си заминат , не питам „ На къде ?“ По пътя винаги ще има песни прозаични Преплетени с въпроси за идентичността На болки минали , пробягващи тъги ,   вини ... Тъй както птиците политат , някога умират В живота ничий няма вечни времена Сплотено с човешките съмнения Минава настоящето , забутва се в мисълта В игра безупречна и позволена   На съжаление и суета А всъщност ценно и   единствено Е споделянето на мига

Настъпи среща, така очаквана През  дълги дни и нощи в спомена За кратки мигове изпълнени с нежности, Споделяне. На думи, ситуации, житейски пещи Изгарящи. Сърцето като пламък В безвремие. От радост става някак си.. Горещо. Едно докосване е вплело в устните желания за Страсти. Изпепеляващи. До пепел. Да бъдем груби и студени в искане Ненужно е. Добра позиция е да се отдадем на малко изкушение.. В прегръдка. Без думи на наричане

Искам да бягам далече от спомени. За миналите и несбъднати мечти. С различни хора – идеализирани. И от фантазии за някакви съдби. Не стига времето за неизпълнени емоции. Безсмислени са думите за глухите уши. Изгубват се в отраженията пясъчни. Наред със скучните, дълбоко сиви дни. В спринт или пък джогинг бягане. През пръстите изтичат множество сълзи. Солено се пропиват от душата в опити. Не е ли по-добре да се забравят, че боли?

Понякога аз бягам от съня ти В търсене на своите илюзии За обща чувственост А не очаквано безгрижие В преследване на нещо от ума си Аз знам, че хората, при своите отиват А не бягат сами в далечината На лични цели с премерени движения В гонитба на импулсна жизненост Преоткривам във визия смъртта От думите и части на душата ми

Самотната цигулка свири в оттенъци. Наивно сред каменни реки и гробници. Изпразнени от множество съкровища. От скъпоценности, чували страсти и очакване. За по-изчистена мелодия със смазване на струните. Докато вятърът отвява танцови съзвучия. От мемоари разни, заключени в ковчежета. Прибирани на далече от телата си. Зашити в ръкави с тюл, обвити по дължините си. Играят нежно с музика от водопади. С коси развеяни, докосвайки се в рамото. На плътни устни, нежност и излъчване. За непризната женственост. В пълнолуние. От бледност отразена в светлината си. Красива дама без кавалер и гонеща илюзии. Потънали в периодичен прах десетилетен. Средновековен бард играе роля на беззвучния.

Виното е отражение на емоциите ни. Има различни видове вина – горчиви, сладникави, натрапчиви и множество други определения. Какво различаваме докато отпиваме глътки от чашата? Дори най-сладкото вино горчи, когато човека, който го пие има горчилка в себе си – на неизказани мисли и чувства. Те са оплетени в множество заседнали в гърлото думи. Така с всяка глътка горчилка, човека убива себе си и се само-отравя. От друга страна дори най-горчивото вино, което се води най-хубаво е сладко, докато се пие от спокойна, уверена личност, която се радва на миговете от живота си и ги счита за уникално - незабравими. При положителни мисли, емоции и приемане спокойно на различните гледни точки, човек пие сладост. Тя носи спокойствие, истинска усмивка и наслада от чашата с вино. Човек тогава е опиянен от радост и изпълнен с вяра, която му носи още хубави мигове. От трета страна всички видове вина са някак безвкусни. Това е най-лошото състояние, в което може да се изпадне – на живо тяло с мъ

Чрез чар оказахме се позлатени в затвора. На чувства и истории. Неистински. В Заблуди разни относно хилядите "принцове". С ясна и непризната визия, че сме вманиачени На тема "по-далече, Самота" като измислица! Фалшива обич се облича в безгрижие С окови се заключват множество сърца. А ние гледаме в транс, със сълзи по бузите Как си отиват приказно-ефирните случайности. Оплитаме ги сръчно с куките на думите От крайност до небрежна самосъжалителност Потъва безметежно в нас ключа. Свещен е. До безобразие. Изпадаме в апатичност и летаргия. От много чакане да смъкне някой друг веригата. Затворена с чувствеността. А кандидатите са липсващи.  Изпускаме прозрачни шансове. Във вечно търсене. На дара най-желан с вълнение - сърдечна свобода. Че всичко друго е безропотно изчезнало от многолетие.

Танцуват миговете. Иначе невзрачни.  В полет на отминали илюзии за настояще. Преплетоха се пътищата някога. С конец и ножици приключиха. Безбройни думи неизказани. Остават. Само визии по памет. Мелодии в отворено съзнание. Приети личности. До безрезервност. Играят си безропотно играта. На отражения и думи в мрака. Към края се промъква светлината. С крила и мъдрости от зодиака.. Понеже няма теми за говорене. Че времето резач е на душата. Превръща се доверие в лицемерие. Дали не става дума за Илюминати?

Излишни думи гонят се с проблясък.  Без мисли срещат се емоции с крясък.  От край до край ръката - изиграна. Залогът падна - спасен е от измама.  С лъжовно-чувствено превръщане.  В бездънност на сърдечна яма. Траги-комичен вик на минало.  Раздялата остава няма.  До нова среща и подхравнане.   В обзорна крайна сметка..  Излишно се събира ненужен пясък.  На стари спомени в красива стъкленица.

Беше надвечер.Песните на птиците още се чуваха. Обикновена мартенска вечер с хладни оттенъци. Слънцето отиваше към залеза си. Валери се разхождаше по част от парковата алея. Към левия й край. Тя не искаше да пречи на малкото минаващи велосипедисти. Алеята беше предназначена за тях. Духаше лек, но студен вятър. Дърветата подготвяха пролетните си дрехи. По тях имаше цветни пъпки. Валери вървеше с леко отнесено изражение. Току гледаше мартениците, които още не смъкваше от китките си, току преоткриваше небесната синева с погледа си. Завеяна романтичка. Тя мислеше за скорошното си минало – последните шест месеца от живота й. Много неща се случиха. Хора дойдоха и си тръгнаха от срещите й. В различни изходи.   Ръцете на Валери се сгушиха в дълбоките джобове на сиво – черното й палто с искряща брошка на него.По този начин тя опитваше да стопли дланите и пръстите си. Неуспешно. Брошката отразяваше пробягващите тънки лъчи на светлината, които осветяваха спомените в главата й. Не изчезва