Далечна Любов
И тъй, приспивам тази нощ Далечни носталгични чувства. А някога можеше това да е любов, Която да е с мен, докато се спомина. Но днес е просто тъжен спомен, Чието осъзнаване боли. И всяка моя мила дума Си мисля, че душата ти руши. Какво ли значи сляпо да обичаш? Аз все си мисля, че е тишина, Която издига вътрешните чувства Създаващи на любимия крила. И все пак, някак носталгично Прелиствам старите хартиени писма. Наистина, аз някога така обичах, Но осъзнавам го едва сега. И ми се искаше да нося онзи пръстен, Който даряваше ми твоята душа. Уви човек докато остарява, все се учи Дори това да става в мълчание и в тъга. А днес, когато утрото настъпи Разбрах как далечна е любовта, Която нося винаги в ума си, Уви, не мога да върна времето назад. И все пак искаше ми се да те обичам, Защото това бе истинска любов. Но днес разбирам, че не ми прилича Да ровя в пепелта на твоята покров. Защото аз за теб съм минал пламък, А феникса е късно да се появи сега. И все пак вярвам, ще остане Взаимо