Далечна Любов

И тъй, приспивам тази нощ

Далечни носталгични чувства.

А някога можеше това да е любов,

Която да е с мен, докато се спомина.

Но днес е просто тъжен спомен,

Чието осъзнаване боли.

И всяка моя мила дума

Си мисля, че душата ти руши.

Какво ли значи сляпо да обичаш?

Аз все си мисля, че е тишина,

Която издига вътрешните чувства

Създаващи на любимия крила.

 

И все пак, някак носталгично

 Прелиствам старите хартиени писма.

Наистина, аз някога така обичах, 

Но осъзнавам го едва сега.

 

И ми се искаше да нося онзи пръстен,

Който даряваше ми твоята душа.

Уви човек докато остарява, все се учи 

Дори това да става в мълчание и в тъга.

А днес, когато утрото настъпи

Разбрах как далечна е любовта,

Която нося винаги в ума си,

Уви, не мога да върна времето назад.

И все пак искаше ми се да те обичам,

Защото това бе истинска любов. 

Но днес разбирам, че не ми прилича

Да ровя в пепелта на твоята покров.

Защото аз за теб съм минал пламък,

А феникса е късно да се появи сега.

И все пак вярвам, ще остане

Взаимоуважението в нашите сърца.