Като че ли есенно

И тъй, от мен, любов, си тръгваш

Като дихание в нощта на есен.

А лятото, къде проспах тогава?

Дали в морето, или пък сред медузите?

Неистово копнеят устните

Да пийнат малко  бяло лятно вино,

Което някак си виси забравено в

Забързана гонитба с чужди демони,

А пък и своите, облечени в илюзии

За минало в настоящо бъдеще.

Мирише някак си на есенна носталгия,

В мелодия на дъжд и полета на птиците

Отиващи на юг да търсят топлината.

А самотата? Ах, къде ли беше?

Във виртуални, многокрили, многоточия.

Поемам по алеите, обсипани с шумата

От цветните премени на листата

Които винаги ще бъдат все така красиви

В очите ми, които свикнали са с прехода

От днес към утре, без помен от идилия.