Бягане


Искам да бягам далече от спомени.
За миналите и несбъднати мечти.
С различни хора – идеализирани.
И от фантазии за някакви съдби.
Не стига времето за неизпълнени емоции.
Безсмислени са думите за глухите уши.
Изгубват се в отраженията пясъчни.
Наред със скучните, дълбоко сиви дни.
В спринт или пък джогинг бягане.
През пръстите изтичат множество сълзи.
Солено се пропиват от душата в опити.
Не е ли по-добре да се забравят, че боли?








Коментари

Популярни публикации от този блог

За неприятните решения под формата на "жаба"

Щастието и лудостта на наивника

Имах красив сън в жълто

Тъжна Телефонна Линия