.jpeg)
Години минават
А тази любов
Е все така мълчалива
И остана неизживяна
Нима това е истината?
За отношенията в живота?
Когато се срещне любовта?
Онази, истинската, изпълваща
Душата, която в своя захват
Я души, за да не приеме,
Че може да има друг човек
От който да зависи мнимата свобода.
Не вярвах, но и вече не страдам
Защото всеки избира
Дали да се бори за любовта
Или да остане в комфорта
На вечно очакване,
Че някой отвън ще дойде
Да разбие на пух и прах
Познатото
Не става така, нужни са сили
И живец за борба
Срещу масовото възприятие
"Комфорта е важен
Там ще дойде леко любовта"
В Мълчания.
Уви, не става така
Веднъж се срещат душите,
Които се разпознават една друга
И бягат далече
Така, както от вълк бяга козле
Защото на страха очите са големи
Това и принуждава обвивката
Да се превърне в "Супер жена"
За себе си, защото е отхвърлена
В абстракцията на думите,
Които се различават от дела.
Ах, мъжете ли?
Ех, как ги обичам
В тяхното постоянно бездействие
И тишина, защото се страхуват
Да не бъдат наранени.
Затова в мълчанието си
Убиват любовта,
Колкото и да е дълбока и истинска
Но всъщност това е валидно и за жените
Масов факт е личното благополучие.
Любовта в никой случай не е лесна
Но с мълчание може бързо да се погребе.
Сред сериозни диалози
И нескрити очаквания
Вечността от влюбена става ад
И дава място на празнотага
"А можеше... щеше"
Тук и точно сега
Има само мълчание
В една последна сълза.
"Как исках да съм с него
И щеше да е моят земен рай!"
Уви, любовта остава мълчалива
Независимо от многото действия,
Които са криворазбрани или непоискани
Или просто може би форма на добрина,
Граничеща с нараняващо съжаление.
Мълчалива любов
Тя е вечна и истинска
Но е красива само в книгите.
Коментари
Публикуване на коментар