Звезден път


Само момиче гледа жълтата луна, пролива поредна кървава сълза.. Потъва и се спира в тишина, а плува в дълбоката река на мислите, отнесени от вятъра на нова падаща звезда.. Умирайки от думите, да гони ту лудост, ту безумие... Но този път не приказно красивата, а млечно бяла бе нощта, обляна в метеорна линия – линията на смъртта...

Коментари

Популярни публикации от този блог

Щастието и лудостта на наивника

За неприятните решения под формата на "жаба"

Водата винаги лекува

Имах красив сън в жълто