Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Апатия отново, безумие и вечна самота, това е белега на хода на реалността. Обичаш, грешиш, разбира се, пълна заблуда е това, защото няма чувства истински в смъртта, с която през агонията досигаш дълбоко дъното на разбитата на парченца стъклена мечта. Мечта да бъдеш с някого, обичан при това, а ето истината – реално безразличие и суета, желание да промениш уж към добро съдбата си, да намериш обич и дори да не чувстваш самота, а в крайна сметка живееш си със заблудите и тъй, до края на живота ти, за теб света.. Вървиш по път, обсипан с остри бодящи стъкълца на разбитата парченце по парченце твоя мечта, която смяташ, че ще има свое реално покритие някога, далече, в реалната ти стъклена мечта, а тя беше цяла, блестяща, уж нечуплива досега и ето сбъдването й: агонизираща до болка е сега...

Слънцето слизаше бавно към морската синева като обсипваше с последните си ласки небето, което, под допира на светлата нежност, сякаш се изчервяваше от удоволствие. Облаците се събираха потънали в блаженство и се къпеха в червени, лилави, розови или преливащи един в друг пастелни тонове. С досада и някак несигурно те се разделяха като цветовете, които ги обгръщаха. Те избледняваха, отивайки заедно със слънцето към полагащите му се мигове на спокойствие и приятна дрямка. Небето беше красиво, както се полагаше за края му - мислеше си докато го наблюдаваше студено Канаме . Той вървеше самотно и бавно към мястото на срещата си с Киоко. Знаеше, че тя го чака с нетърпение, което той дори не разбираше. Момчето потъваше все по-дълбоко в размислите си, които му изглеждаха някак безпредметни и празно – сухи. Приличаха на рисунките му в момента. От тях го гледаха безжизнени създания и мъртви пейзажи, които не се вписваха в реалния свят. Преди изглеждаха

Обичам да пътувам, когато имам възможност .Новите неща винаги са предизвикателство за мен, а и колкото повече знаем за света около нас, толкова по-живи се чувстваме।Тук е момента да използвам мисълта " Memento Mori ". Девин е място, в което луксът и нищетата се преплитат, но определено е много красиво селище в сърцето на Родопите.Въздухът е чист и самото място лъха на свежест.Зарежда с много позитивна енергия.

Обичам романтиката във Фентъзи стил.Постоянно опитвам нови неща, затова ето тук публикувам най-новото, което съм създала сега.Комбинацията между готическа музика и природа почти винаги е успешна, но зависи от гледната точка.Всеки вижда през различна призма нещата...

Когато се говори за Адлер , с него безспорно се свързва създаването на т।нар. индивидуална теория и психотерапия. Във всички свои трудове, той описва именно човекът като личност, отделна от всеизвестния израз “малкото човече”. Той може да се разглежда като основополжник на понятието “личност”, защото разчупва доста теории на други психолози. Адлер представя развитието на индивида като борба за неговото усъвършенстване. Според него съществуват две движещи сили за психическото развитие, компенсация и свръхкомпенсация - тя е обособена ярка форма на борбата за чувството за непълноценност, чийто продукт е творчеството на хората, а невротичното състояние се заражда в случаи , когато индивида, стремейки се да се наложи над други, иска да предизвика симпатия към себе си на всяка цена. Основните тези на индивидуалната психология на Адлер се изразяват в разбирането за: Индивидуалното като единно и самосъгласуващо се цяло. Представите за човека като единно и самосъгласуващо се цяло, със

1.Модел на изследваното явление Лидерството е постоянно коментирано явление. Много въпроси изникват при изясняването на това понятие. Дали е възможно всеки чрез обучение да се превърне в лидер е формално коментиран въпрос – отговора е категорично отрицателен. Лидерът се създава още докато е зародиш в майчината утроба, за да се превърне индивидът в лидер са необходими много неща: уважение от страна на родителите, разбиране и добро възпитание на личността като такава от семейната среда. Едно е ясно: Лидерът е самоуверен, а самоувереността се формира с добра оценка от заобикалящата социална среда. Както всички останали качества лидерството се формира по два начина: добър – чрез добра семейна комуникация и създаване на приятно, уверено излъчване, още наричано харизматичност или чрез лош начин: фалшив аз и нарцисизъм. Независимо от формирания лидер и неговият стил на действие, самото понятие “Лидерство” е равносилно на изкуство. 2.Основни идеи Основните идеи на този проект е из

“Този, който говори и размишлява върху направеното от него зло, мисли за низостта, която е сторил, и е погълнат от това, за което мисли – с цялата си душа е потопен в своите мисли, поради което все още не е свободен от своята подлост. И той навярно няма да може да се промени, няма да преодолее това състояние, защото душата му ще загрубее, сърцето му ще се вкамени и освен това духът му ще потъне в униние. И какво ще стане той тогава? Както и да метеш болклука, той все си остава боклук. Да съгрешиш или да не съгрешиш – каква е ползата от това на небесата? Докато размищлявам за това, бих могъл да събера перли за радостите небесни. Тъй като е писано: “Отхвърли злото и прави добро” – отхвърли злото напълно, не помисляй зло и твори добро. Постъпил си неправилно? Тогава го поправи, като направиш добро.” Исаак Майер от Гер Съвестта, която има различни емпирични прояви, е доста объркано явление според Фром. Той си задава въпроса дали същността на цялото това многообразие не е с еднакво с