Безименно

By Stranded
Често пъти се питам къде ли се вписвам в живота ти?
Докато отговора ясно кънти в сърцето ми: „Никъде”
Имам много красиви представи и даже мечти.
Знам доста думи за влюбени и „сродни души”
От книгите и някъде другаде. В необозрими далечини
С незнайни морета, езера и дълбочини
За които само съм чувала. Тъжно. Уви.
Сред самотата на дните ми.




Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

By Stranded
Изображение
 Мълчалива Любов  Години минават А тази любов Е все така мълчалива  И остана неизживяна Нима това е истината? За отношенията в живота? Когато се срещне любовта? Онази, истинската, изпълваща Душата, която в своя захват Я души, за да не приеме, Че може да има друг човек От който да зависи мнимата свобода. Не вярвах, но и вече не страдам Защото всеки избира Дали да се бори за любовта Или да остане в комфорта На вечно очакване, Че някой отвън ще дойде Да разбие на пух и прах Познатото Не става така, нужни са сили И живец за борба Срещу масовото възприятие "Комфорта е важен Там ще дойде леко любовта" В Мълчания. Уви, не става така Веднъж се срещат душите, Които се разпознават една друга И бягат далече Така, както от вълк бяга козле Защото на страха очите са големи Това и принуждава обвивката Да се превърне в "Супер жена" За себе си, защото е отхвърлена В абстракцията на думите, Които се различават от дела. Ах, мъжете ли? Ех, как ги обичам В тяхното постоянно бездействие
Read more »

Щастието и лудостта на наивника

By Stranded
Изображение
Шекспир е казал: "Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай." Докато слушах романтичната джаз колекция, размишлявах. Над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений Шекспир. В неговите думи има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят над всички около тях под формата на обвинения, че са "нагли", "безотговорни", "несериозни" и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи за себе си като честно погледне в сърцето си. Така или иначе болка във взаимоотношенията винаги има - заради разочоравания, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност.Честа причина за това е страха от самозаявяване или загуба на приятелство или партньорство. Истината е обаче много проста, когато
Read more »

Уви..

By Stranded
Изображение
Във виното е истината, казваш, драги... Уви, не мога с тебе да се съглася.. Горчилката на виното е несравнима с пиянството, отдадено на самота... Но дай водка, не се стягай. Искам да удавя своята тъга..... Аз зная, че изпитвам слабост към сладката, добра лъжа....... Която ти изричаш леко, друже, а вадиш корена на любовта... Болезнено и рязко, признавам те, Ти си... Несравним в жестокостта... Изстиваш, струва ми се някак си... Но пий до дъно, ще получиш топлина... Отдавна се отказах от опитите да се сгрея на огъня на твоята безмерна студенина.... Пий вино друже, помага ти да забравиш поредната лъжа... Уви, аз помня до болка думите, направили ме отново за срамота... ...За себе си.... да плача, ще откажа ..... Автор: Виктория Минева
Read more »

Сивота

By Stranded
Изображение
Author's right Със сивите сенки се сливам, изчезват цветните картини. Усещам сивото ежедневие, появяват се сиви чудеса. Виждам сивото безличие, цветните снимки в сивите им рамки. И наоколо става сиво  - студена, безжизнена сивота. Очите в мен са пустиня, не виждам нищо, само сив път. Лицата изчезват безспирно, няма мечти – само една сивота… Наоколо – сива жестокост, животът – сиво безсмислие… И мрачни, и тъжни са хората, загледани тъпо в една сивота. И аз съм поредната сива сянка, мечтая  за красота, мечтите – сиви форми. Виждам и чувствам сивото бъдеще, изчезвам като всички в сивота.
Read more »

Срамувам се..

By Stranded
Изображение
Срамувам се... от себе си, заради твойта вечна грубост... Мечтаех си за... нежността, а ти убиваш я с такава лекота... Потърсих... светлинка в дебрите на твойта тъмнина... Желаех... малко топлинка, наместо бурната вихрушка... Запалих... мъничка искра в огъня на твоята студенина... Разрових се... в пепелта, за да намеря там изгубена душа... Срамувам се... от слабостта си, да жертвам всичко в името на любовта... ---- Говорех си... с постоянството сама, а срещнах непримирима тишина... Избухнах... в бурен гняв, докато ти със спокойствие ме наруга... Заплитах... думи сложни, бледнеещи пред твоята словесна простота. Срамувам се... от себе си, че участвам в твоята измислена игра... ---- Страхувам се... от себе си, докато продължавам да търпя... Откривам, че... не заслужавам да страдам, заради чужда празнота... Срамувам се... от твойта глупост, защото не разбираш какво е Самота!! --- Ридаех... ала сили нямам вече, несподелен оказа се и днес плача... Срамувам се... от себе с
Read more »