Срамувам се..

Срамувам се... от себе си,
заради твойта вечна грубост...

Мечтаех си за... нежността,
а ти убиваш я с такава лекота...

Потърсих... светлинка
в дебрите на твойта тъмнина...

Желаех... малко топлинка,
наместо бурната вихрушка...

Запалих... мъничка искра
в огъня на твоята студенина...

Разрових се... в пепелта,
за да намеря там изгубена душа...

Срамувам се... от слабостта си,
да жертвам всичко в името на любовта...
----
Говорех си... с постоянството сама,
а срещнах непримирима тишина...

Избухнах... в бурен гняв,
докато ти със спокойствие ме наруга...

Заплитах... думи сложни,
бледнеещи пред твоята словесна простота.

Срамувам се... от себе си,
че участвам в твоята измислена игра...
----
Страхувам се... от себе си,
докато продължавам да търпя...

Откривам, че... не заслужавам
да страдам, заради чужда празнота...

Срамувам се... от твойта глупост,
защото не разбираш какво е Самота!!
---
Ридаех... ала сили нямам вече,
несподелен оказа се и днес плача...

Срамувам се... от себе си,
че позволявам да се отрони поредната сълза...

Срамувам се... от своето безумие,
заради егоистичната ти и безкрайно губеща... суета...


Автор: Виктория Минева