Публикации

Днес спрях

Изображение
  Днес спрях да търся любовта, Защото повечето пъти срещнах безразличие Безспорно повече и не от една страна Уви, неподходящите мъже привличам Отблъсквайки ги с моето различие Или пък интензитета ми на чувствата? Каквато и да е причината, аз съм решителна Не е за мен това преследване и суета. Омръзна ми да чакам обаждания, срещи, незначителен Интерес в очите на отсрещните огледала От днес за вчера казвам случва се Човек е вътре или вън в една съдба Останалото е само-илюзия  без контакт На две сърца и несподелящи взаимни трепети Днес спрях да търся любовта И все пак, благодарна съм, Че имах шансове да се докосна до мъжествена душа Оттук нататък ще следвам ветровете си,  Изглежда те ще си останат завинаги  моята лютивина.  

Танцьор на танго

Изображение
  Душата е като танцьор на танго Самоук Защото иначе е нужно доверие Дотук Стъпките се учат самостоятелно Напук Сред страховете от необвързаване На Друг Човек, с който да се следва ритъма Страстно Трудни са онези редки партньори Водещи  Общуването с тях води до нещо Опасно Превръща неследващите в мъртъвци Ходещи Изгорени от огъня, който не издържат Въглени Които се превръщат в  сърдечната пепел Разпръсната Между многовековни дървета без корени Изхвърлени В самотата на чуждото и мнимо благоприличие Откъсната  Казват, че за истинското танго се търси втория Танцьор Неуспешно заместен от пореден продавач на измислица Сутеньор  

Гарафа с Вино

Изображение
  Живота ми е като Гарафа с Вино, Което наливам от първия ден, до последния На Годината, която ме учи да плувам Независимо от водопада на Времето Както дните минават, така и статутквото Да бъда поредната прочетена книга За тези, които не искат напътствия Или пък рисуават стъклото с омразата, Която царица Купа е за различните Хора с мнение, което пробива Най-трудно калените стъклописи  С техниката на Готически витраж, Който никой не иска и да разбира Аз обичам Гарафата си И винаги я намирам красива Защото няма желаещи да изпият Виното, което съм наляла, от себе си  Във вечна борба за независимост Наливам капки от радостта и сълзите си Наскоро Изгубих и декупажа  си Но най-вероятно скоро ще го открия. Художествен и нереалистичен.  

Завинаги С Някого За Една Нощ

Изображение
            Завинаги С Някого За Една Нощ е просто една отдавна позната на всички история, която е и моя. Идва навечерието, когато се изпраща старата 2022 година и се посреща новата 2023. Емоциите са много, хората вдъхновен за преживявания. Дават се празни обещания, че от 01.01.2023 ще се започва нещо ново. Поемането на  отговорност за ситуации, които е можело да се оправят много по-рано става привлекателно под привкуса на две , три или повече чаши алкохол. Аз стоя с детето и си мисля как да си преорганизирам започнатите проекти, за да ми стига времето за всичко. Някак си ми е предизвикателно до такава степен, че съм крайно демотивирана дори да напиша на лист стъпките за постигането на целите си. "И това ще мине" си казвам, търсейки място вече 30 минути на паркинга на голяма хранителна верига, където хората стигат до бой за колички. Може би са били гладни цяла година? Но това  не е от значение. Реших, че няма да се занимавам повече с безмислено обикаляне на паркин

Омръзна ми

Изображение
Омръзна ми да търся вечната любов  Поглъщайки емоционалните отрови И да надничам през накъсани покрови. Превърнах се в спасителен кивот На същества, който мислят ме за роб, Защото добротата ми не им се нрави. И на Използването гледа се като на Бог, Който разпорежда се с всякакви любови. Защо попадам все на фалшивите сърца? Или пък твърде рано е да се говори  За неща, които стават знак за "Стоп" Преди дори да се стартира спора Дали, или, ще има нещо между нас? А в действията несигурността говори.  Омръзна ми да търся истинска любов,  Живеейки безмълвно в илюзорния живот, За който предпочитам да творя история, В която няма да имам разочарования.

До основи

Изображение
  В постоянна мрежа на съмнения Без компромиси и с вечно неразбиране Обикновено всичко бързо свършва Защото два характера са коренно различни. А още по-лошо е, че никой не разбира другия И няма как между тях сплав да се получи. Когато едностранна  е борбата за връзката Безспорно това събаря моста до основи.    Сълзите от радост се превръщат в безразличие, а близостта в отминал, носталгичен спомен, когато всичко някак изглеждаше стабилно, истинско, спокойно и прочувствено.   И все пак за себе си ще кажа, че за пръв път се чувствах сигурна в ръцете на любим, но с гордостта си тръгнах, защото не искам да насилвам чувствата на другия.  Така че, да, изгарям моста до основи, защото като че ли не виждам други изходи през огъня на страстите и мнимото приличие,  уви, този мъж дори не ме прегърна на изпращане.    

Падение

Изображение
  И тъй изминаха годините, в които спомените топлиха завивките. Десетилетията  даваха усмивката, която днес превърна се в падение.   Отдавна казали са хората,  насила хубостта не става. Когато има едностранчива романтика, приключила  приятелството в одеяло.  Дори безсмислено е да потушат сълзите си, създадени от физическа измама онези двама, посмели да разрушат свързаността си, градена през годините чрез страст и драма. Наистина изглежда ситуацията тежка е, мъжът да сподели леглото си  с дама,  която обичал е почти като сестра си, в чието тяло страстната любов към нея той я няма. Изгубено е душевното благоприличие, завоите клонят в лабиринт от безразличие, прикрито от срама на нарушена диаграма  на връзка дългосрочна да изчезне под юргана. Приятелството не винаги означава свят за двама в любовен план, покрит с романтичната изява на чувства, дълбоко някак си погребана, защото минало е твърде много време.   Страстта понякога показва се пияна и търсеща утеха в  приятелското рамо, но плаща