2022/10/04

Помислих си

 

Помислих си, че може би ще се получи

този път моят несподелен захлас.

А през годините те виждах  често в съня си,

припомняйки си онази първа среща между нас.

Дали пък бях, или пък не,  с ума си?

Да вярвам, че е писано да казвам "нас".

Но днес, след скорошната ни комуникация

Разбрах, че не копнееш ти по мен с глас,

За теб  съм само спомен от носталгия

На младостта, когато бяхме в клас

И писахме хартиени писма, като хилядолетия.

А дневните мечтания при мен са вече час.

Страхувам да призная, че може би, обичам те,

Защото знам, че допусна ли го този факт,

съм не по-добре от птица, която е загинала,

Преследвайки мечта за топъл и уютен бряг.

Ще продължа напред, под самотата на чадъра си,

Защото не виждаш ти  в мен жена, до тебе да съм аз. 

Дори не тръгват да текат сълзите ми,

Защото нищо, никога, не се започна между нас.

 

 


Няма коментари:

Публикуване на коментар