Случка

 

Не вярвах, че пак ще ми се случи

Главата ми с любовно вино да се завърти

Уви, измежду бягствата не се научих

Да  пазя от заслепяването своите очи.

 

Романс ли бе, като на кино?

От двадесет и две години ток

Да мине пак през днешната ми жица

Разрошвайки подредения ми, ежедневен кок.

С тези чувства пак изгубих май съня си,

Дано не се окажа като жената Дон Кихот.

И страст, и радост, заплитат се в нагласа

Не искат и да чуват, че има дума "Стоп".

Уви, посрещам тази случка

С любопитсвото на смок,

Който търси да се скрие в дупка,

За да не се изгуби в тази си любов.