Просто да искам

Отново стоя и се чудя

Защо все още тичам

След Хора, с които няма как да деля своя свят

 

И някак си се прехвърнах в преследвач.

А като жена не ми прилича

Да правя първи стъпки за любов

Където няма взаимно привличане.

Тези, същите чувства изгоряха до пепел

Но все пак е хубаво, че някога вярвях в тях

И ги изпитвах, докато не почувствах глад

За повече от нещо, което просто да искам

Но да го имам, няма как

Дори и с вечна борба,

Защото и сам война е войн,

Обаче това не важи в любовта. 

Та така, отдалечавам своите стъпки

Защото няма смисъл от суета

Когато липсва протегната ръка

Или просто се среща

Една безкрайна студенина.