Трудно достижим

 

Отново аз май се влюбих

В трудно достижим човек.

По-скоро, бих казала, далечен,

Защото ограничение е любовта,

Когато има по-съществен фактор 

За действия в условия на тъмнина,

Която важно е да се прегъне.

Сред всичко се намира светлина.

И тъй, душата ми не ще посърне.

Като дете наивно подавам своята ръка,

Дори отсрещната страна да не отвърне,

За мен по-важно е да споделя скръбта

На този, който някак зъзне

В избраната от него самота.

Когато някого обичаш,

Приемаш неговия избор

И важно е да му дадеш крила.

Дори душата ми с тъгата да осъмне,

Аз зная, че редно е така. 

А правилно ли е, или пък грешно?

Не зная, в настоящата житейска суета

На чувства, някак си недопустими,

А може би така изглежда любовта. 

И все пак, добре е, че умея се влюбвам

Това говори ми, че жив ми  е дъха,

Сред тази поголовна смъртност 

На хиляди заобикалаящи сърца,

Забравили какво е истински да обичаш

Между себелюбието, дълга и отговорността,

Или пък да кажем приоритети на грижовност,

Но някои май го наричат коване на съдба. 

Отново аз май се влюбих

В очите на уникалността,

Която си позволих да виждам

Като огледало в сродната душа.