Времето в сърцата

 

Ти знаеш ли как изтича времето в сърцата?

Почти като прашинките на пясъчен часовник. 

За кратките минути по лицата

Останаха следи от минали емоции,

Довели днес до безразличие. 

 

Да споделим само, че не следваме си профила

На "Фейсбук", загубили сме идентичност

Във виртуалните "Игри на Волята".

А искам да ти кажа, че ми липсваш

Но смея ли да тръгна срещу своята първичност?

Не ми се иска отново аз да правя първи стъпки

Към теб, защото знам, че не желаеш дама  напориста

Ще хукнеш надалече, ведно с другите, 

Които някога преследвах с честност.

Със спомени от цяла вечност

Не се създава истинското влюбване.

Защо ми казваш, че въпрос е на момента?

А той като че ли бе изпуснат.

Около двадесет години, с  предизвестие.

Но днес отново си хортувам със заблудата,

Че най-накрая ще се напасна по човечност

С любим, на който да поема грижите,

Защото аз все така наивна си оставам -

Като спасителят на буреносците,

А те отлитат след като се разтреперят

От думите ми, галещи им егото

Със страх да на им възседна плещите. 

И няма днес да си кажа, че обичам те,

Дори да си представям твоята ръка,

Държаща моята в неизвестното, при пълнолуние.

Но пък красива е въпросната мечта.

Копнежите обаче са за лудите,

А аз не съм на възраст за това.

Настана вечер, моята луна изгря

Ще си  полегна, гледайки очите ти

В главата си, ще си поплача за това,

Че не мога да избегна споделената самота.