И ти си същия!
Виждам подигравката в стъклените ти очи на миналото, гонещо настоящото бъдеще, виждам лъжа, лицемерие, използвачество безумно към невинна, наивна и бедна душа. Не вярвах, че и ти си като тях – другите, с намазани до непознаваемост гримирани лица... Поредната капка на бездънно разочарование и измамена, заблудена от собствена суета... Виждам твоите насмешливи погледи с неизказаното иронично намигане, Самохвалство, на базата на какво е това? Била останала единствено самотата и болката... Така е, но не и в твоята фалшива душа, залъгваща се, че е различна, не в целокупността на дъждове наводняващи, бури, гърмежи и падаща слана върху земята, изсушена до безобразие от думите... А сълзите ти?! Сълзи ли бяха или импровизирана игра с теб в главността на ролята спасител, даващ обичта... Последни думи, комбинирани с безкрайно безразличие и ти ме излъга, а бил ли си изобщо искрен преди това? Съмнявам се, остава чувство унизително за слепваш парченца счупени от розови листа, които до