Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Романса е създаден в главите ни. Планирани реакции в празни сърца. Къде останаха емоциите - чистите? Изглежда потъват в реки от пустота. Говорим за взаимна заинтересованост? Изпита е. От алчност и от скръбта. По дни изминали, записани в книгите. Фиктивни и нямат общо с реалността. В гонитбата на красотата в театрите. Изгубена там някъде остава любовта. И няма място да говорим за романтика. Това е някак скучна и непотребна игра. А тя е същността на чувствата. И трепета в душите за страстта. Актьори, автори, певци - възпяват я. Практични хора я използват в реалността. Минават през наивните с лъжовни думи и дела. За някаква уж там красива заедност. И общи, споделени цели при това? От много четене и гледане на филмите. Романса илюзорен създава ни света.

Валери пристъпваше бавно из морската градина. Гледаше двойките. Във всякакви възрасти. Те се обичаха и това си личеше ясно. Едните караха заедно ролери, доверили се напълно един на друг и се подкрепяха взаимно, за да не загубят равновесие. Други пиеха заедно бира на плажа. Трети се гушкаха по пейките, а четвърти се разхождаха по алеята, хванати за ръце. Докато Валери ги наблюдаваше, усещаше силно самотата си. Тя им завиждаше благородно. Както всеки човек иска емоции, страст, малко дивост, обич и истина, така го чувстваше и тя. Някои наричат тези изживявания любов, други - привличане, а трети не считаха за нужно да разсъждават излишно и се отдаваха на настоящия момент. В крайна сметка Валери си мислеше, че в наблюденията й за двойките имаше точно толкова минуси, колкото и плюсове. Тя правеше тези анализи с цел да се абстрахира от празнотата, която усещаше в себе си и липсата на човек, който да държи ръката й. Валери се чувстваше далече от хилядите двойки, които се оглеждаха в

Дванадесет години бездействие в напразно очакване нещо да се случи или промени. Разбира се, това не се получава. Валери пиеше чаша червено вино и слушаше любимите си любовни рок балади. Така, както правеше преди дванадесет години, докато се подготвяше да приеме с гордо вдигната глава резултатите от университетите в Залцбург, Виена и Мюнхен, независимо какви. Документите й се разглеждаха вече втори месец след подаването им през фондацията, която сътрудничеше с тях. Момичето кандидатстваше едновременно за петнадесет университета по съответните програми за чужденци. Немският й език не можеше да се нарече перфектен, но определено се разбираше от хората тогава, тя полагаше усилия да направи по-добро произношението си, защото знаеше, че на това много се държи в страни като Австрия и Германия, където мечтаеше да живее. Приеха кандидатурата й само в два университета – Мюнхен и Залцбург. Тя не замина, но прие с чест и гордост постиженията си или поне така мислеше тогава.  Родителите й н

Дните минават в заучени роли. И жанрове. Някои смятат, че са главни герои. Измислени. Филмите сменят своя сценарий. Не и актьорите. Екранът вменява даже и думите Без действия. Личността създава си лимити Във Филмиране.

Вдъхновено   от тематичната среща „ Ябълката на изкушението “. Неделя е . Време за приказност . Стоя и си мисля , отпивайки кафето си за чудото на днешния ден .   От   вчерашния останаха отзвуците от мислите за живота , погледнати през призмата на ябълката , нейната символика и мястото й в легедите . Имаше множество отражения на миналия опит , счупени , за да се преоткрият наново . Накратко казано , да се започне на чисто , макар и чрез минаване през изкушения , раздори и болезнено кървене на душата .   Но това остана за вчера . Днес е ново начало . Някои хора търсят друг човек   да създаде Рая в техния живот . А нужно ли е ?   И има ли такъв човек , който иска да е всичко за друг и да живее чужд живот ? Със сигурност , но това е илюзия или нещо като бягство от действителността .   Раят се създава от личност , а тя винаги може да започне да гради наново живот