Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Здравейте и Честита Нова Година 2018! От дълго време не съм писала в блога си по ред причини, като най-основната беше разочарование и нежелание за това. Така или иначе, всичко приключва в даден момент, за да постави началото на нов житейски период. Искам да пожелая на всички, които са ме чели и четат все още една Успешна Година! Под успешна, разбирам превръщането в по-добър човек към себе си и другите Поставянето на цели в началото на годината е масово явление, но нека тези цели да са постижими, като под постижими, разбирам такива, свързани с даване на срок, правене на стъпки и реални действия. За мен лично 2017 не беше добра година, но пък беше поучителна и то много... 1. Имах желанието да смъкна 5 кг, но качих толкова през 2017. 2. Имах желанието да си намеря ново професионално поприще, уви, неуспешно. 3. Да редактирам и преиздам книгите си, уви, неуспешно поради мързел и други подобни причини. 4. В края на годината правих ремонт, още стоя без мебели. 5. И парите, ах, тези

Сбогувах се с една мечта в очите ми и с капка нежност Остана спомен в доброта На рационална непонятност Безцелно реех се в свят На мисли, приказни картини Които тропнаха с крак А време от живота ми отмина И днес, тиктака малкия часовник От ден за ден, с прегръдка в нощта На чуден сън и колеблива вечност Изчезнали в душевна пустота Наново пак ще започне всичко Игра на думи, мимики и смях Отекли с далечна гръмогласност В търсене на нова красота Сбогувах се с една мечта Усмивка блага устните разкриват Дали пък беше или   пък не е Мираж от стъклен, пясъчен чаровник

Докато навън вали ситен дъжд и зимата наближава с тихи стъпки, аз стоя с мълчаливо сърце и спящо бебе в дома на родителите си. Мисля си за нещата от живота. Моят. Той няма общо нито с книги, нито с филми.   А бих искала да живея другояче. Истински. Смислено. С чувства. Но днес, докато водните капки чукат прозореца, а перлени сълзи ту пълнят очите ми, ту спират, стоя и си мисля „Как стигнах до тук?“. Дори не бих казала, че съм на дъното, а в някаква дупка от преплетени плевели и вехнещи цветове, които като че ли ежедневно порастват по-големи и ме обездвижват. До безразличие. Не съм сигурна, че имам големи постижения, освен общоприетите – висше образование, „сигурна“ работа   в държавна институция, бебче и ужким „човек до себе си“. Всичко това обаче винаги е било на заден план сред приоритетите ми. Имах други желания, от който най-главното е да живея извън България, към която, честно казано изпитвам неприязън. Обичам Австрия, но някак си тази обич се разпиля из парчетата на отм

Тяхната история започна мигновено, както и завърши. Като два призрака, унищожени чрез останките в гробовете си нощем. Сомбре си беше женкар. Нито една жена не се задържаше   при него за повече от две вечери и то ако не е трезвен. Една нощ – колкото, толкова. Вивиан имаше опит с дългите връзки. Както и с разделите след тях, които изживяваше по различен начин. Нямаше месец, откакто се разделиха с бившия й. След една година заедно. Той предпочете приятелите си пред нейното присъствие и й би шута без да се замисли. Тя беше уязвима и разстроена. Сомбре, въпреки пиянството си, имаше сериозни познанства. Те му осигуряваха висш пост на работното място. Вивиан представляваше част от екипа му, от десет човека. Наближаваше края на годината и съответно дългоочаквания банкет. Много храна, алкохол и безумия. Вивиан искаше да се напие. Колективът реши събитието да се проведе извън родния град на всички работници. Банкет на хижа, с много пиене. Повечето колеги имаха леки коли и целия е