Стари приятели
Отново срещнаха се по своя кръстопът
Дъждовна есен , увита във воал от цвят
С ветровита зима, покрита с шал от сняг
Сред танц от пръски и
прахоляк от смях
Лицата стари някак уморено се усмихват
Преминали през думи, опит, грях
Които дават им гориво и отдушник
Да продължат напред към своя бряг
В сърца безречни през острови от страх
Изпивайки до дъно всяка малка вечност
Удавена в шампанско, сълзи и познат
До болка плътен и научен глас
Да се поправят разните дефекти
На съвестта, та да не си умре от глад
Потъпквайки мечтите най-безбрежно
Защото всеки край е нов обрат
И удар от махало на часовник
Коментари
Публикуване на коментар