2013/02/18

Танцът на сабите - Листата на спомена




Спомените се отвяваха от вятъра така, както купчината листа танцуваха, повдигнати от него – бавно и страстно.


Устните на момчето докосваха нежното матово чело, докато ръцете отмятаха игривите къдрави кичури, закриващи чистото лице на момичето.

Той усещаше топлинта на още неоформеното женско тяло, което често пъти търсеше утеха на неговото силно юношеско рамо, плачейки заради неправдите в детския живот.



Никабел Диякфари стоеше на кея и се взираше в спрелите кораби. Морският бриз галеше с милувката си лицето на самотния мъж с леко набола брада и тъжен поглед, който се отдалечаваше отвъд хоризонта пред него.

Той запали лулата си и очите му се изпълниха със сълзи , докато стискаше със свободната си ръка грижливо пазения медальон на врата му. Сантименталността, която прояви обаче се замени след няколко секунди от безразлична и студена празнота. С нея даряваше всички минаващи, осмелили се да го погледнат. 

Той мразеше хората, всъщност няколко от тях, но за Никабел всички бяха еднакви животни, подчиняващи се на нагона си за убийства и съвкупление.
Някога.... той обичаше истински и дълбоко двама човека – жените на живота му. Но това време му се струваше толкова отдавна, че сякаш векове изминаха от мига, когато живееше и любеше. Всъщност тези емоции го владееха едва до преди няколко кратки човешки години....... Никабел обаче ясно помнеше това, което се случи тогава..

------

- Братко,чакай, искам да дойда с теб, трябва да поговоря с един твой приятел. Нараних го, защото му отказах да отида с него на разходка. – тичаше запъхтяно след него малко момиченце на тринадесет години.
- Колко пъти да ти повтарям, сестричке, че не е нужно да обясняваш постъпките си на непознати хора или такива, които не са ти много близки.

Селма спря и се намуси по детски на по-големия си брат, той не я разбираше, смяташе тя и гордо вирна нослето си.
- Ти си безчувствен и не ме разбираш! Не знам как любимата ти те търпи и обича вече една година!!!! На нейно място не бих те изтърпяла и ден!! – предизвикателството за словесен дуел в думите й се усещаше ясно.

Лицето на Никабел се облече в доматен цвят, а той стисна устните си от яд, че сестричката му използваше винаги слабите му места, за да получи своето. В същия момент обаче се усмихна на детето срещу себе си, което се зарази от проявата му на радост и се изплези закачливо. Селма се гушна в брат си. Тя знаеше, че отново спечели кавгата и желанието й ще се изпълни безусловно.
Те тръгнаха прегърнати към мястото, където трябваше да се срещнат с Джезбет. 


Тя тренираше усилено фехтовка с новия си учител, доведен чак от Двианор поради факта, че дъщерята на  Охмад Иш Икар усвояваше всичко изключително бързо. Момичето надминаваше част от трениращите я, а другата смяташе, че няма на какво повече да я научат, защото това щеше да е отвъд всичко, което тя трябваше да използва. Вследствие на това мълчаливо бягство Джезбет сама изучаваше и изпробваше нови удари и движения.

Малко преди да достигнат мястото на срещата, Селма се измъкна от братската прегръдка, давайки предложение Никабел да избърза напред, а тя да дойде по-бавно след него, защото се притесняваше от моментите на нежност между двамата влюбени. Брат й обаче категорично отказа, докато я пускаше от ръцете си. Продължиха напред с бавен ход, вървейки един до друг.


-----



Капчици пот се пръскаха около Джезбет, която сякаш танцуваше със сабите в ритъм с учителя си. Стоманена музика, изявена чрез свистене се разнасяше около тях. Стъпка със стъпка, тон с тон движенията на двете фигури се отдалечаваха, приближаваха и допълваха помежду си. Душите им сякаш се превърнаха в едно цяло и се сплетоха в невидима и смъртоносна комбинация от удари, които едва ли някога щяха да използват. Преминаваха границите отвъд връзката учител – ученик, изглеждаха равни....в танца на сабите.



В далечината изникнаха силуетите на Никабел и Селма, които с всяко мъничко доближаване до заветната цел усещаха, че идват в неподходящ момент. На порядъчно близко разстояние от трениращите се спряха... Останаха в ням захлас пред гледката, която видяха. Бързината, с която се извършваше всичко беше толкова неопределена за очи, които не са тренирани, че единственото, което Селма можеше да направи се оказа отварянето на малките й устнички наполовина от изумление. Никабел с възхищение и преизпълнен с любов поглед гледаше тази, която обичаше. Мечтаеше си някога и той като нея да стане част от танца със сабите, но искаше партньорите да са те двамата. Любовта му към Джезбет освен към жена, представляваше и плетеница от сложни  емоции, които се усещат единствено от родени бойци.За тях по-добрият войн е пътеводната звезда в умението да се бие с чест и да защитава истински ценните неща в човешкия живот. Дългът за този тип хора не се нарушава при никакви обстоятелства.
С периферното си зрение Джезбет усети приближаването на възлюбения си Никабел, сърцето й се разтуптя силно, но положи нечовешки усилия да не наруши красивия момент на близост със същината на този, с когото играеше танца на сабите...

----

Учителят на Джезбет засече с крайчеца на окото си идващите и се усмихна незабележимо като направи знак за спиране. Момичето разчиташе много точни всяко негово движение.  Джезбет спря и попи потта от челото си с малка кърпичка. Тя дишаше тежко и седна на близкия камък. Учителят й направи същото и застана пред нея с усмивка.
- Скъпа моя, определено ставаш по-добра с всяка секунда. Гордея се с теб, но има още какво да учиш и искам да те изпитам в различна обстановка, защото имаш талант, какъвто малко мъже притежават - отвърна учителят. 
- Учителю, Вие сте единствения досега, който все още не съм надминала. Радвам се, че тренираме заедно - отвърна с кимване Джезбет - Баща ми е направил добър и мъдър избор този път. За какво обучение става дума? - Женското любопитство се засилваше с всяка секунда.
- Днес тръгваме към пустинята Халит следобяд. Уговорил съм нещата с баща ти, това е неговия подарък за Рождения ти ден - едно незабравимо приключение. - усмихна се той - Така че, прецени дали искаш и любимия ти да дойде с нас или не.
---------

Никабел и сестра му с бързи стъпки доближиха Джезбет. Малкото момиче се засмя дружелюбно, а брат й  се изчерви от неудобство, защото любимата му носеше леки и удобни дрехи, които разкриваха части от тялото й.
Учителят отстъпи  с обяснението, че има нещо да свърши, докато сестрата на Никабел също се оттегли уж да пита нещо мъдрия мъж. Така двамата влюбени останаха сами. Мом(ето се усмихна и седна до любимата си.
Очите на Джезбет заискряха при мисълта за предстоящото приключение , докато Никабел я гледаше дълго и продължително без да знае какво да каже. Тя отвори леко устните си да започне разговор, при което момчето я придърпа към себе си и я целуна страстно, обгръщайки я в прегръдката си.
След няколко минути и взаимно охлаждане на чувствата, двамата влюбени се хванаха за ръце и загледаха небесния свод.
- Ник, учителят иска да отидем на приключение за Рождения ми ден - ще дойдеш ли с мен? - попита внимателно Джезбет
- Да, мила, ще дойда, но ти няма ли да празнуваш с баща си и сестра си? Те със сигурност ще се ядосат... - учуди се Никабел
- Не, баща ми е наясно, че с Тамара не се разбираме добре, а и тя е.. скучна.. говори само за книгите си и майстори някакви неща.  - нацупи се Джезбет - със сигурност като се върнем от Халит, ще има пиршество, както всяка година и ще се наложи да съм там, но аз искам да прекараме време заедно с теб.. 
- Разбира се.. но мисля, че не е редно да си с мен, все пак моя баща е главен военокомандващ, а твоят е .. шейха - замисли се за момент Никабел - не искам да се срещаме тайно и да имаш проблеми заради мен...
- Ник. Спри се! Няма да се разделяме, а и знаеш, че съвсем скоро ще се махна от това място. Обмислям го отдавна. Не мога да понасям дас какво благоговение гледа баща ми Тамара, аз сякаш не съществувам!! Той е забравил и майка ми!- натъжи се момичето и издайническа сълза се изтъркули по бузата й, която постепенно изсъхна и погледа й заискря с омраза..
Никабел я прегърна силно като искаше да вземе част от болката й в себе си. Дотолкова я обичаше, че страдаше заедно с нея.
-  Джез, успокой се, защо не опиташ да поговориш с баща си и Тамара.. Все пак той те обича не по-малко от нея, а и ти си негова дъщеря, която няма да отхвърли никога... - опита се момчето да я успокои.
Джезбет се измъкна внимателно от прегръдката на любимия си и избърса сълзите си в мълчание, което Никабел сбърка със съгласие.
За момент, макар че очите й плачеха без сълзи, тя се усмихна и подкани с поглед момчето да изиграят един тренировъчен дуел.
Танцът на сабите заприлича на пламък, който се подхранваше от честите доближавания и дискретни докосвания между Джезбет и Никабел. Техните удари сякаш се допълваха - Тя беше бърза с леките саби, но не насяше големи щети, докато той отмерваше точно ударите си и влагаше много от силата си в тях.  Танцът им приличаше на любовна игра. Джезбет преминаваше плавно с оръжията си през всяка част от тялото на любимия си, докато той я обвиваше почти задушаващо с двуръчния си меч. Ритъмът на танца наподобяваше по-скоро подкана за начало на нещо, което преминаваше през различните фази и дълбочини на действия  без да се поставя конкретен край.
Дуелът приключи когато Джезбет се оказа зад гърба на Никабел с кръстсани на стомаха и слабините саби. Тя отхлаби хватката си и той я събори на земята, целувайки я страстно. 
Мина известно време и двамата любовници се изправиха. Джезбет погледна въпросително
- Значи ще дойдеш с мен на приключението нали?
- Да, на всяка цена - отвърна Никабел.
-----
Селма и учителят се зададоха в далечината като обсъждаха нещо помежду си със смях. Погледнаха към двойката и малкото момиче се затича със ситни крачки към брат си. Учителят прецени ситуацията и се усмихна лукаво, защото вече знаеше, че на приключението ще има и трети човек. Никой обаче не знаеше какви щяха да са последиците от това пътешествие. 



Няма коментари:

Публикуване на коментар