Морски град
Градът навява мрачни спомени, морето уморено ми шепти: изгубиха и пяната вълните ми, успокоени, стигнаха брега с надеждата да бъдат разпенени.. Не кацат даже чайките с пречупени крила от тежестта на слънцето, погледнато през призмата на изкривени цветни очила. Прохладни вечери закриват залеза, показвайки фалшива нощна красота, изпълнена с опасно морско двуличие.. Горещи нощи на безпаметно проникване в единствената чистичка сълза, потънала в пиянско безразличие. .. Но все пак има малко красота в очите, в ума, възпроизвеждайки от спомена усмивката, смеха.. Запазен е отчасти пламъка, обгърнат в леда...