Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

  И днес сънувах минали сълзи Преди да ги накарам да изсъхнат. С пословичност и фантастичност. Не съумях да спра страстта, Която някак доведе ме до прозаичност, Така е, когато е едностранна любовта. А как много исках да усетя втора личност, С която да споделям своята самота На такива нетипични чувства. Дали не е от  възрастта?  В писания за фантастичност И мокрене на белите листа Отлитат ценни мигове на пищност, Която се оценява само от душа, Жадуваща дълбоко да обича. Уви, прегръщам се с мъгла На мисли, които не привикват Докато не спре обсебваността И аз не реша да си тръгна От играта на фантастичност А после? Остава поучителна тъга.

Валери често мечтаеше през деня. Затова и хората я мислеха за разсеяна. Нея това не я интересуваше. Тя имаше конкретна визия за живота си, която подхранваше всеки ден с позитивни мисли и малки действия. Жената ги насочваше към себе си и винаги й се случваха интересни, приятни и малко поучителни неща. Защото ги привличаше. Валери често си представяше, че има дълга, готическа рокля от дантела, тюл и кадифе, които падаха тежко и се развяваха ефирно от вятъра. В главата й. Тя действително получи такава като подарък. Чистата вяра в желаното нещо го превръща в истина. Така или иначе, жената не обличаше тази рокля две години. Пазеше я за подходящи случаи. Тя не осъзнаваше, че всеки един момент е специален докато не почувства своята вътрешна трансформация, макар и породена от драматични събития в живота й. Уроци за мъдрости. В реалността Валери ходеше на семинари за развитие на личността си, което я обогатяваше. Тя предпочиташе да живее в свой личен свят, който пренасяше и в живота с