Фантастичност

 

И днес сънувах минали сълзи

Преди да ги накарам да изсъхнат.

С пословичност и фантастичност.

Не съумях да спра страстта,

Която някак доведе ме до прозаичност,

Така е, когато е едностранна любовта.

А как много исках да усетя втора личност,

С която да споделям своята самота

На такива нетипични чувства.

Дали не е от  възрастта? 

В писания за фантастичност

И мокрене на белите листа

Отлитат ценни мигове на пищност,

Която се оценява само от душа,

Жадуваща дълбоко да обича.

Уви, прегръщам се с мъгла

На мисли, които не привикват

Докато не спре обсебваността

И аз не реша да си тръгна

От играта на фантастичност

А после? Остава поучителна тъга.