Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Не ми отива да съм трайно апатична Та аз съм винаги с разперени криле С хората съм напълно автентична Дори да си заминат , не питам „ На къде ?“ По пътя винаги ще има песни прозаични Преплетени с въпроси за идентичността На болки минали , пробягващи тъги ,   вини ... Тъй както птиците политат , някога умират В живота ничий няма вечни времена Сплотено с човешките съмнения Минава настоящето , забутва се в мисълта В игра безупречна и позволена   На съжаление и суета А всъщност ценно и   единствено Е споделянето на мига

Въздушни кули - срутват се на пясък Без смисъл мисли прогонват се от вятър Слепците гледат - очи умират в блясък И глухи чуват - подхлъзват се на плясък  Светци неземни - по дъното се реят, набожни роби за демоните пеят Накладен огън - превръщасе на прах, а всичко живо със себе си играе шах   ،Умът убива бедното сърце, а волята горката - стана за мезе Игра на котка-мишка с глупостта  и споменът се пази зорко от гордостта Идеи много в презумция една, новороден умира в болка и тъга, подложен от безвременни мъчения, живеещ перпендикулярно на реалността  Светът върви обратно някъде, не мисли никой, само суета Илюзия, че хубаво се влачиш дълбоко и бездънно в калта  Но не, не се говори за депресия, несвързан е брътвежът на мъртвата душа Цари велико кралско безразличие, погледнато през цветни стъкълца     Източник: Профил в този сайт