Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Няколко дни си припомнях случки и хора, които в мое присъствие и не само заявяваха, че са вършели сами нещата при положение, че не е точно така...Но това си е тяхно мислене, не ги обвинявам. В този ред на мисли реших, че наистина е крайно време да кажа „Достатъчно“, което е трудно предвид   факта, че съм свикнала винаги да съм внимателна, уважителна и да давам колкото мога подкрепа. Смятам, че това мислене е погрешно, защото нито подкрепата е искана, нито вниманието и уважението оценени. Дори на пръв поглед неприятно, абсолютното игнориране е полезно донякъде за съхранението на личността. Макар че е по-добре да се казват нещата такива, каквито са в очите на този, който трябва. Човек обаче поради неказването на „Достатъчно“ на себе си, често пъти му идва в повече и му става   наистина некомфортно, безинтересно   и безсмислено да говори изобщо за миналите ситуации. Обаче остава усещането, така висящо на недоизказани думи. Но това не значи, че човек е лош, напротив, че от

Според тълковния речник „мохикан” в преносен смисъл е последен защитник на кауза. В случая благородна. Не само на думи. Напротив, „неразумните” мохикани градят отношения и извършват действия в посока за подкрепа на другите. Без конкретни изисквания или пък очаквания. Рядко срещани люде. Тъй като настоящето време е изпълнено с „разумни индивиди”, които гледат да са „от полза” преди всичко за себе си, дори и в общуването си, останаха едни самотни представители на доброто племе, които изглеждат някак наивни и леко луди. Те искат да подкрепят хората заради тях самите. Мохиканите уважават чуждите мечти и приемат нещата такива, каквито са. Те обаче са единици и не се замислят твърде за лични ползи. Познавам няколко „неразумни” мохикани, които не търсят контакти само за ползите си, а защото наистина ценят личността на другите и я приемат безусловно. Такава, каквато е. С всички добри и лоши страни, в своята цялост. Самите мохикани се приемат също по този начин, в своята пълнота и човеш

Виното е отражение на емоциите ни. Има различни видове вина – горчиви, сладникави, натрапчиви и множество други определения. Какво различаваме докато отпиваме глътки от чашата? Дори най-сладкото вино горчи, когато човека, който го пие има горчилка в себе си – на неизказани мисли и чувства. Те са оплетени в множество заседнали в гърлото думи. Така с всяка глътка горчилка, човека убива себе си и се само-отравя. От друга страна дори най-горчивото вино, което се води най-хубаво е сладко, докато се пие от спокойна, уверена личност, която се радва на миговете от живота си и ги счита за уникално - незабравими. При положителни мисли, емоции и приемане спокойно на различните гледни точки, човек пие сладост. Тя носи спокойствие, истинска усмивка и наслада от чашата с вино. Човек тогава е опиянен от радост и изпълнен с вяра, която му носи още хубави мигове. От трета страна всички видове вина са някак безвкусни. Това е най-лошото състояние, в което може да се изпадне – на живо тяло с мъ

1.Модел на изследваното явление Лидерството е постоянно коментирано явление. Много въпроси изникват при изясняването на това понятие. Дали е възможно всеки чрез обучение да се превърне в лидер е формално коментиран въпрос – отговора е категорично отрицателен. Лидерът се създава още докато е зародиш в майчината утроба, за да се превърне индивидът в лидер са необходими много неща: уважение от страна на родителите, разбиране и добро възпитание на личността като такава от семейната среда. Едно е ясно: Лидерът е самоуверен, а самоувереността се формира с добра оценка от заобикалящата социална среда. Както всички останали качества лидерството се формира по два начина: добър – чрез добра семейна комуникация и създаване на приятно, уверено излъчване, още наричано харизматичност или чрез лош начин: фалшив аз и нарцисизъм. Независимо от формирания лидер и неговият стил на действие, самото понятие “Лидерство” е равносилно на изкуство. 2.Основни идеи Основните идеи на този проект е из