Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Времето за проглеждане винаги идва. Дали от ежедневните битки, които всички водят или поради липсата на резултати от това, което вършат хората, няма значение. Въпроса е човек да разбере дали едно нещо е "неговото" или не. Това се случва само, когато един индивид е достатъчно наясно със себе си. Това става с четене, разговори и само-наблюдение. Как да сме наясно със себе си? Сред множеството ангажименти, различни енергии и дейности, които поглъщат времето ни, загубваме нещо важно. Реалната си преценка за ситуацията. Например: Аз искам да съм успешен и богат писател, който работи в къщи. Това обаче става с ежедневно писане, много познанства и обсъждания с публикуващи компании. Не всеки има времето, нервите и волята да се справи с множеството изисквания на заобикалящите го в живота хора. Затова е нужна голяма доза инат, огромна подкрепа от близки и не чак толкова хора. А тя обикновено липсва. Затова остава само личността и нейните цели. В повечето случай човек е сам срещу всичко

Настъпи среща, така очаквана През  дълги дни и нощи в спомена За кратки мигове изпълнени с нежности, Споделяне. На думи, ситуации, житейски пещи Изгарящи. Сърцето като пламък В безвремие. От радост става някак си.. Горещо. Едно докосване е вплело в устните желания за Страсти. Изпепеляващи. До пепел. Да бъдем груби и студени в искане Ненужно е. Добра позиция е да се отдадем на малко изкушение.. В прегръдка. Без думи на наричане

Тази сутрин се събудих с чувство на безпосочност. Вероятно съм пропуснала някоя отбивка по пътя си, който забравих. Изгубена някъде в спомените, посоката ми заспа. Кръстопътят е мъгляв и нерегулиран. Мечтите се покриха със сланата на времето, а по пътищата към тях израстнаха тръни. Светлината на надеждата се скри и се превърна в непрогледна тъма , придружена с безкрайно лутане в еднообразен кръг. Единственият спомен за посоката остана Символа, създаден от множество битки. Те се обединиха и превърнаха в голям индигов камък - Душата. Само тя може да посочи новия път или да помогне за изминаване на познатия стар със свидетелство за необитаемост. Прегръдката на дланите е тъй нежна, убийствено-красива в сигурността.. Изпуснах нишката , следата ми изчезна в утехата за собствената ми съдба.. Пътят е безпосочен или поне така изглежда. Истината обаче е една - човек е жив само, когато се бори и умее да избегне сивата скука, до която се стига във всеки един момент. Борбата дава си

Срамувам се... от себе си, заради твойта вечна грубост... Мечтаех си за... нежността, а ти убиваш я с такава лекота... Потърсих... светлинка в дебрите на твойта тъмнина... Желаех... малко топлинка, наместо бурната вихрушка... Запалих... мъничка искра в огъня на твоята студенина... Разрових се... в пепелта, за да намеря там изгубена душа... Срамувам се... от слабостта си, да жертвам всичко в името на любовта... ---- Говорех си... с постоянството сама, а срещнах непримирима тишина... Избухнах... в бурен гняв, докато ти със спокойствие ме наруга... Заплитах... думи сложни, бледнеещи пред твоята словесна простота. Срамувам се... от себе си, че участвам в твоята измислена игра... ---- Страхувам се... от себе си, докато продължавам да търпя... Откривам, че... не заслужавам да страдам, заради чужда празнота... Срамувам се... от твойта глупост, защото не разбираш какво е Самота!! --- Ридаех... ала сили нямам вече, несподелен оказа се и днес плача... Срамувам се... от себе с