Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

  И тъй изминаха годините, в които спомените топлиха завивките. Десетилетията  даваха усмивката, която днес превърна се в падение.   Отдавна казали са хората,  насила хубостта не става. Когато има едностранчива романтика, приключила  приятелството в одеяло.  Дори безсмислено е да потушат сълзите си, създадени от физическа измама онези двама, посмели да разрушат свързаността си, градена през годините чрез страст и драма. Наистина изглежда ситуацията тежка е, мъжът да сподели леглото си  с дама,  която обичал е почти като сестра си, в чието тяло страстната любов към нея той я няма. Изгубено е душевното благоприличие, завоите клонят в лабиринт от безразличие, прикрито от срама на нарушена диаграма  на връзка дългосрочна да изчезне под юргана. Приятелството не винаги означава свят за двама в любовен план, покрит с романтичната изява на чувства, дълбоко някак си погребана, защото минало е твърде много време.   Страстта понякога показва се пияна и търсеща утеха в  приятелското рамо, но плаща

  Ти знаеш ли как изтича времето в сърцата? Почти като прашинките на пясъчен часовник.  За кратките минути по лицата Останаха следи от минали емоции, Довели днес до безразличие.    Да споделим само, че не следваме си профила На "Фейсбук", загубили сме идентичност Във виртуалните "Игри на Волята". А искам да ти кажа, че ми липсваш Но смея ли да тръгна срещу своята първичност? Не ми се иска отново аз да правя първи стъпки Към теб, защото знам, че не желаеш дама  напориста Ще хукнеш надалече, ведно с другите,  Които някога преследвах с честност. Със спомени от цяла вечност Не се създава истинското влюбване. Защо ми казваш, че въпрос е на момента? А той като че ли бе изпуснат. Около двадесет години, с  предизвестие. Но днес отново си хортувам със заблудата, Че най-накрая ще се напасна по човечност С любим, на който да поема грижите, Защото аз все така наивна си оставам - Като спасителят на буреносците, А те отлитат след като се разтреперят От думите ми, галещи им егото

Въздушни кули - срутват се на пясък Без смисъл мисли прогонват се от вятър Слепците гледат - очи умират в блясък И глухи чуват - подхлъзват се на плясък  Светци неземни - по дъното се реят, набожни роби за демоните пеят Накладен огън - превръщасе на прах, а всичко живо със себе си играе шах   ،Умът убива бедното сърце, а волята горката - стана за мезе Игра на котка-мишка с глупостта  и споменът се пази зорко от гордостта Идеи много в презумция една, новороден умира в болка и тъга, подложен от безвременни мъчения, живеещ перпендикулярно на реалността  Светът върви обратно някъде, не мисли никой, само суета Илюзия, че хубаво се влачиш дълбоко и бездънно в калта  Но не, не се говори за депресия, несвързан е брътвежът на мъртвата душа Цари велико кралско безразличие, погледнато през цветни стъкълца     Източник: Профил в този сайт