Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

  Дали ще е добре или пък не? Не зная. Но мисля си, че е добре да построя стена Между себе си и другите, особено мъже, Защото съм в емоционална безнадеждност И иронично, във финансвата също е така. А хората не искат да се товарят С допълнително житейско карго Дори на първо четене да изгарят От страст към мимолетното танго Доскоро вярвах, че имам шанс да се подобря В любовните въпроси и студа Който излъчвам някак си дълбоко Но днес проглеждам с яснота Че целя се май твърде нависоко.  Затова си мисря, че една стена Ще подобри на мен и близките живота. Аз винаги съм си била все така, Живейки в само-избрана самота. Така и свикнах, няма нужда от въпроси В моята разбитост не търся вече суета Да споделям болката си с други, Които си имат достатъчно и без това.  И винаги ще давам мъдрите съвети, Но себе си, едва ли, по-добре да съм Стена. Защото важно е човек да вижда красотата, Не всеки обаче може да се похвали с чудеса.

  Днес спрях да търся любовта, Защото повечето пъти срещнах безразличие Безспорно повече и не от една страна Уви, неподходящите мъже привличам Отблъсквайки ги с моето различие Или пък интензитета ми на чувствата? Каквато и да е причината, аз съм решителна Не е за мен това преследване и суета. Омръзна ми да чакам обаждания, срещи, незначителен Интерес в очите на отсрещните огледала От днес за вчера казвам случва се Човек е вътре или вън в една съдба Останалото е само-илюзия  без контакт На две сърца и несподелящи взаимни трепети Днес спрях да търся любовта И все пак, благодарна съм, Че имах шансове да се докосна до мъжествена душа Оттук нататък ще следвам ветровете си,  Изглежда те ще си останат завинаги  моята лютивина.